Жул Мегре
| Жул Мегре | |
| герой на Жорж Сименон | |
.jpg) Ян Тюлингс в ролята на Мегре (1966) | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | детектив |
| Роден | 1887 г. Сен Фиакр, департамент Кот д'Армор |
| Професия | детектив |
| Националност | французин |
| Длъжност | полицейски комисар |
| Първа поява | „Петер латвиеца“ (1931) |
| Последна поява | „Мегре е г-н Шарл“ (1972) |
| Жул Мегре в Общомедия | |
Жул Мегре (на френски: Соmmissaire Jules Maigret) е литературен герой от популярната поредица полицейски романи и разкази на Жорж Сименон.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Първата книга, в която се появява Мегре, е „Петер латвиеца“. Жорж Сименон я написва през пролетта на 1929 г. за 4-5 дни на борда на яхтата „Остгот“, закотвена в пристанището на холандския град Делфзейл. Така се ражда образът на комисар Мегре – широкоплещест, едър мъж с бомбе и с лула в устата.
Жул Мегре е родан през 1887 г.[1] в село Сен Фиакр, в департамента Кот д'Армор в семейството на управитель на имението на граф Сен Фиакр. Там преминават неговото детство и младост. Сименон често споченава за селския произход на Мегре. майката на Мегре умира при раждане съвсем млада, когато той е на 8 години. Учи няколко месеца в лицей, след което отива да живее при леля си в Нант. Следва в Париж за доктор, но изоставя медицината и постъпва на служба в полицията. Със своя талант и упорство се издига от редови инспектор до дивизионен комисар и ръководител на бригада по разследване на особено тежки престъпления. Слеуд пенсионирането си се оттегля да живее във вилата си в провинцията – в Мен сюр Лоар, но въпреки това неколкократно му се налага да се завръща в Париж, във връзка с разследване на престъпления.
Жорж Сименон написва общо 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Приключенията на Мегре стават сюжет за 14 игрални и 44 телевизионни филма. Ролята на комисар Мегре изпълняват десетки актьори, сред които Жан Габен, Роуън Аткинсън, Чарлз Лотън, Джино Черви, Хари Бауър, Албер Прежан, Бруно Кремер, Ян Тюлингс и др.
Паметникът на комисар Мегре
[редактиране | редактиране на кода]
През 1966 г. в Делфзейл, където Сименон написва първия роман от поредицата за Мегре – „Петер латвиеца“, е поставен паметник на комисар Мегре.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Henry Gilles, Commissaire Maigret qui êtes-vous?, Paris: Plon, 1977
- Jean Fabre, Enquête sur un enquêteur: Maigret. Un essai de sociocritique, Montpellier: C. E. R. S., 1981
- Stanley G. Eskin, Georges Simenon (1987), trad. e aggiornamento a cura di Gianni Da Campo, Venezia: Marsilio, 2003 ISBN 978-88-317-8205-0
- Henry Gilles, La Veritable Historie du commissaire Maigret, Condé-sur-Noireau: Corlet, 1989
- Francis Lacassin, Conversazioni con Simenon (1990), Torino: Lindau, 2004 ISBN 88-7180-511-9
- André Vanoncini, Simenon et l'affaire Maigret, Paris: Chamion, 1990
- Francis Lacassin, La vraie naissance de Maigret: autopsie d'une légende, Monaco: Éditions du Rocher, 1992 ISBN 2-268-01377-4
- Patrick Marnham, L'uomo che non era Maigret. Ritratto di Georges Simenon (1992), trad. Milano: La Nuova Italia, 2002 ISBN 88-221-4062-1
- Robert J. Courtine, A cena con Simenon ed il commissario Maigret. Le classiche ricette dei bistrot francesi secondo madame Maigret (1992), trad. Milano: Guido Tommasi Ed., 2000 ISBN 88-86988-22-2
- Pierre Assouline, Simenon, Paris: Gallimard, 1992, 1996² ("Folio” n. 2797)
- Maurizio Testa, Maigret e il caso Simenon, Roma: Bivlioteca del Vascello, 1994; Roma: Robin, 1998 ISBN 88-86312-05-9
- Jean Forest, Les Archives Maigret. Répertoire analytique complet de ses cent sept enquêtes, Montréal University Press, 1994
- Bernard Alavoine, Les Enquêtes de Maigret de Georges Simenon: lectures des textes, Paris: Encrage Éditions, 1999
- Els Wouters, Maigret Je ne déduis jamais: la méthode abductive chez Simenon, Liège: Éd. du Cefal, 1999
- Signorelli et al. (a cura di), Georges Simenon... mon petit cinéma. Bergamo: Federazione Italiana Cineforum, 2002 ISBN 88-89653-02-7
- Michel Lemoine, Simenon: Écrire l'homme, Paris: Gallimard, 2003 (collana „Decouvrire“)
- Dominique Meyer-Bolzinger, Une méthode clinique dans l'enquête policière: Holmes, Poirot, Maigret, Liège: Éditions du Cefal, 2003
- Gianni Da Campo, Claudio G. Fava и Goffredo Fofi, Simenon, l'uomo nudo, Napoli: L'Ancora del Mediterraneo, 2004 ISBN 978-88-8325-143-6
- Barbara Notaro Dietrich, Mio marito Maigret. Il racconto di un amore, Roma, Edizioni e/o, 2004 ISBN 978-88-7641-605-7
- Lucille F. Becker, Georges Simenon: „Maigrets“ and the „roman durs“, London: Haus, 2006
- Paul Mercier, Maigret: mode d'emploi?, Liège: Cefal, 2008
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Рождената дата на Мегре, архив на оригинала от 2 март 2016, https://web.archive.org/web/20160302183941/http://jy.depoix.free.fr/datnais.htm, посетен на 22 февруари 2016
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Библиография в trussel.com
- ((de)) Комисар Мегре - maigret.de
- ((ru)) Комисар Мегре в mydetectiveworld.ru Архив на оригинала от 2012-09-03 в Wayback Machine.
- ((ru)) Списък с книги в russianparis.com Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.