Жорж Прека
| Жорж/Джордж Прека Горг Прека | |
| Роден | 12 февруари 1880 Валета, Малта |
|---|---|
| Починал | 26 юли 1962 Санта Венера, Малта |
| Беатификация | 9 май 2001, Флориана, Малта от Йоан Павел II |
| Канонизация | 3 юни 2007, Ватикана от Бенедикт XVI |
| Празник | 26 юли |
| Жорж/Джордж Прека в Общомедия | |
Жорж/Джордж Прека, на малтийски Горг Прека, е католически свещник, основоположник на Обществото на християнската доктрина (MUSEUM), на латински Societas Doctrinæ Christianæ.
Наричан е Дон Горг, но е по-известен като „втория апостол на Малта“, след свети Павел. Той е вторият малтийски светец след първия (западен християнин) – Публий.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жорж Прека е роден на 12 февруари 1880 г. във Валета, Малта, в дома на Винченцо и Наталина Чераволо. Кръщенето му се извършва на 17 февруари.
През 1888 г. семейство Прека отива да живее в Хамрун, където той прави първото си причастие. След като завършва гимназия, постъпва в семинарията в Малта, за да учи богословие с идеята да стане свещеник.
Като дякон се разболява сериозно и сметнали, че ще го загубят. Благодарение на застъпничеството на свети Йосиф, според неговите твърдения, той оздравял.[1]
Той е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1906 г. и приема за своя мисия в живота съвета на своя духовен ръководител:
| „ | Бог те избра да проповядваш на народа му. | “ |
Още преди ръкополагането му често събира около себе си млади хора, за да им говори за Евангелието. Основното му занимание било да насърчава другите, особено най-малките, да променят сърцата си в светлината на Словото, а също и да го предават на другите. Например Юджийн Борг, млад работник в корабостроителница, на когото Жорж преподавал и обяснявал Страстите Христови, следвайки разказа на Евангелието според свети Йоан, който впоследствие става първият висш генерал от Обществото на отец Джорджо.[2]
Общество на християнската доктрина
[редактиране | редактиране на кода]От 1907 г. се включва в образованието на младите и всички признават изключителните му способности, дотолкова, че е смятан за свети Филип Нери от Малта. Няколко месеца по-късно вече е събрал около себе си група млади работници, които ще бъдат в основата на Обществото на християнската доктрина, с желание да ги превърне в евангелизатори на техните братя, в апостоли поклонници, в скромна къща в Хамрун.[3]
На 7 март Жорж Прека и групата му от поклоници евангелизатори се срещат и решават да нарекат групата си MUSEUM – акростих, означаващ Magister utinam sequatur Evangelium universus Mundus! („Учителю, нека целият свят да следва Евангелието“).[4]
През 1910 г. са създадени женските секции на Обществото на християнската доктрина с помощта на Джианина Кутаджар. Малко по малко правилата за живота и за действие на членовете на групите станали по-строги: миряни, неженени, напълно отдадени на апостолството и разпространението на Евангелието, носещи скромни дрехи, живеещи просто, молещи се, учещи по няколко часа на ден, за да отидат и да обучават другите. Така няколко центъра отварят врати в някои от енориите на остров Малта.
Въпреки ентусиазма и упоритостта на Дон Горг Прека възникват противоречия, най-вече революционната на времето идея за пряко образование на работническата класа. През 1909 г. епископ Салваторе Грек заповядва на Дон Горг да затвори всички центрове. Той се подчинява. В периода 1914 – 1915 г. понася неблагоприятна медийна кампания, противопоставена на действията му, като дори е обвинен в лудост. Понася тези клевети със снизхождение, тъй като призовава членовете на обществото да запазят спокойствие срещу нападките. През 1916 г. епископът на Малта провежда подробно разследване върху действията на Жорж Прека и неговите групи, като заключенията са в негова полза и са канонично признати на 12 април 1932 г.[4]
През 1952 г. 5 членове са изпратени в Австралия, за да открият нови центрове. Днес такива съществуват в Англия, Албания, Кения, Судан и Перу с повече от 1200 души.[5]
Трети орден на кармелитите
[редактиране | редактиране на кода]На 21 юли 1918 г. Жорж Прека се присъединява към Третия орден на кармелитите, изповядвайки се на 26 септември 1919 г. в манастира „Санта Венера“, под името Фра Франко.[6] Той също така искал всички млади посетители на сдружението му да носят скапул на Кармел.[4]
Край на живота му
[редактиране | редактиране на кода]Дон Горг Прека умира на 26 юли 1962 г. в село Санта Венера, Малта, където е прекарал последните си дни. Погребан е в криптата на седалището на организацията в Блата Л-Байда.[5]
Негови трудове
[редактиране | редактиране на кода]Жорж Прека бил плодовит писател с повече от 140 творби,[3] включително наръчници по медитация и листовки за учението и апостолството, написани на малтийски език (с изключение на 2 произведения, написани на латиница).[7]
Жорж Прека е предшественик на мирянския апостолат във време, когато разпространението на Евангелието е привилегия само на свещеници и посветени лица, очаквайки от 60 години Apostolicam Actuositatem на Ватиканския събор.[3]
Беатификация и канонизация
[редактиране | редактиране на кода]Беатификация
[редактиране | редактиране на кода]Дон Горг Прека е беатифициран на 9 май 2001 г. от папа Йоан Павел II във Флориана (Малта) на мястото на „житниците“, едновременно с монахиня и друг малтийски свещеник.
Канонизация
[редактиране | редактиране на кода]- Канонизиран е на 3 юни 2007 г. от папа Бенедикт XVI заедно със:
- Симон де Липница (Szymon z Lipnicy)
- Карел Ван Синт Андрис Хубен
- Мари-Южени Милере
Църковен празник
[редактиране | редактиране на кода]Паметта му се почита от Католическата църква на 26 юли[8] Бидейки първият канонизиран светец в Третия орден на кармелитите, паметта му понякога се почита в Кармелитския орден на 9 май.[1]
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б архивно копие // carm-fr.org. Архивиран от оригинала на 2020-03-27. Посетен на 7 décembre 2015. (на френски)
- ↑ Anthony Cilia. Blessed George Preca // ocarm.org. Посетен на 7 décembre 2015. (на английски)[неработеща препратка]. Biographie détaillée avec plusieurs photos
- ↑ а б в Dom Antoine Marie o.s.b. Lettre de l'Abbaye Saint-Joseph de Claireval // Lettre de l'Abbaye Saint-Joseph de Claireval. 2016. с. 1 – 4. Посетен на 22 janvier 2017.
- ↑ а б в Bienheureux Georges Preca // vatican.va. Посетен на 7 décembre 2015. (на френски).
- ↑ а б Gianpiero Pettiti. San Giorgio Preca Sacerdote // santiebeati.it. Посетен на 7 décembre 2015. (на италиански). Biographie détaillée et photo de père georges
- ↑ Il prend comme saint patron Franco de Sienne (probablement Bienheureux Franco Lippi ermite Carme). Voir Le Bienheureux Georges Preca (1880 – 1962)[неработеща препратка] sur le site carm-fr.org
- ↑ Pour publier ses ouvrages, il se dote de matériel typographique, et fond ce qui deviendra la Vertas Press (une maison d'édition catholique)
- ↑ .Magnificat. Magnificat, 2014. p. 357. Martyrologe de saint Georges Preca. (на френски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Georges Preca в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
