Джозефин Бейкър
Джозефин Бейкър Josephine Baker | |
американско-френска танцьорка и певица | |
През 1950 година | |
Родена | Фреда Джозефин Макдоналд
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Монако |
Етнос | афроамериканци |
Религия | католицизъм |
Музикална кариера | |
Стил | Кабаре |
Инструменти | вокал |
Активност | 1922 – 1975 г. |
Лейбъл | „Кълъмбия Рекърдс“, „Ар Си Ей Рекърдс“, „Мъркюри Рекърдс“, Odeon, „И Ем Ай“ |
Участник в | „Масонство“ |
Семейство | |
Деца | 12 |
Подпис | |
Уебсайт | www.cmgww.com/stars/baker/ |
Джозефин Бейкър в Общомедия |
Джозефин Бейкър (на английски: Josephine Baker) или Жозефѝн Бакѐр (на френски: Joséphine Baker) е американско-френска танцьорка, певица и актриса. Наричана е „Бронзовата Венера“ и „Черната перла“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис, Мисури, в семейството на афроамерикански музиканти; те се разделят малко по-късно.
На 13-годишна възраст майка й я жени за доста по-възрастен от нея мъж, но им бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се жени за железничаря Били Бейкър и макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си.
Започва творческата си кариера на 16-годишна възраст. През 1925 г. заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететните представления. През 1926 – 1927 г. е звезда на известното кабаре „Фоли Бержер“ в Париж. През 30-те години на XX век започва да работи не само като танцьорка, но и като певица.
Заради провокационните (в духа на американската бурлеска) й костюми и танци, нейни представления са забранени в ред европейски градове като Прага, Будапеща, Мюнхен, Виена. Също така, независимо от успешната си кариера, Бейкър често е подлагана на расистки нападки. Самата тя е виден анти-расистки активист.
През 1937 г. получава френско гражданство. По време на Втората световна война тя се намира във Франция и в Северна Африка. Изнася представления пред френските войски и работи за Съпротивата и разузнаването. Получава удостоверение за летец и става лейтенант.
От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция. По това време се жени за Жо Буйон, но през 1957 г. се разделят, а през 1961 г. се и развеждат.
През 1956 г. се отказва от сцената, но се завръща отново през 1961 година, като в 1973 г. изнася концерти в „Карнеги Хол“. Като протест срещу расизма тя осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. Написва и няколко автобиографични книги.
В 1970 година Джозефин Бейкър идва в България и изнася рецитал на международния фестивал „Златния Орфей“ в Слънчев бряг. Пътува и из Източна Европа и Южна Америка.
През 1975 г. тя отпразнува юбилей – 50-годишна сценична дейност. Малко след това умира от кръвоизлив в мозъка. Погребана е в гробището Монако в Монте Карло.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Josephine Baker: The life of an artist and activist // Ал Джазира, 3 юни 2017. Посетен на 7 октомври 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
- Френски танцьори
- Американски танцьори
- Френски певици
- Американски певици
- Изпълнители на Кълъмбия Рекърдс
- Афроамерикански актриси
- Френски офицери
- Участници във Френската съпротива
- Бисексуални
- ЛГБТ афроамериканци
- ЛГБТ музиканти
- ЛГБТ актьори и актриси
- ЛГБТ танцьори
- ЛГБТ християни
- ЛГБТ личности от Франция
- Носители на ордена на Почетния легион
- Американци във Франция
- Родени в Сейнт Луис
- Починали в Париж