Направо към съдържанието

Жислен Доманже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жислен Доманже
френска актриса и принцеса на Монако
Родена
Жислен Мари Франсоаз Доманжè
Починала
30 април 1991 г. (90 г.)
ПогребанаГробище „Паси“, Париж

Религиякатолицизъм
Управление
Период24 юли 19469 май 1949
ПредшественикАлис Хайне
НаследникГрейс Кели
Герб
Семейство
РодДоманже по рождение
Грималди по брак
СъпругПол Дий
Луи II
ДецаЖан-Габриел Брюле
Жислен Доманже в Общомедия

Жислèн Марѝ Франсоàз Доманжè (на френски: Ghislaine Marie Françoise Dommanget; * 13 октомври 1900, Реймс, Франция; † 30 април 1991, Ньой сюр Сен, Франция) е френска актриса. Чрез брака си с Луи II тя е принцеса на Монако от 1946 до 1949 г.

Дъщеря е на Робер-Жозеф Доманже (* 1867 † 1957), кавалерийски полковник, и на съпругата му Мари-Луиз Моние (* 1874 † 1960), родом от Седан.[1]

Брак с Пол Дий (1923 – 1925)

[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се на 7 юли 1923 г в Париж за Пол Дий (1863 – 1931), скулптор, художник и учител по пеене, от когото се развежда през 1925 г. Бракът е бездетен.

Луи II от Монако

Жислен учи при Дамите на Успение Богородично. Представя се на Сара Бернар, която я прави дебютантка в театър „Дежазè“ в пиесата Tire au flanc, само с първото ѝ име – Жислен. Тя никога не играе под друго име.

През 1923 г. присъства на погребението на Сара Бернар и хвърля малък златен пръстен в гроба ѝ, заклевайки се да се посвети на комедията.

Жемиè я наема в театър „Одеон“ в Париж. В киното играе по-специално в La 13e enquête de Grey (през 1937 г.) и в 3е dalle (през 1941 г.).

Среща и брак с Луи II от Монако

[редактиране | редактиране на кода]

Жислен работи в Комеди Франсез до срещата си с принц Луи II от Монако. На 17 януари 1942 г. тя играе в пиесата L'Aiglon на Едмон Ростан по време на турне в Княжество Монако. По време на вечерята, дадена в двореца, е забелязана от принца. Той ѝ пише: „От тази дата знаех, че ще бъдеш моя съпруга“. 46-годишната Жислен сключва брак със 76-годишния принц на 23 юли 1946 г. В Монако това предизвика голям скандал, тъй като булката не принадлежи към аристокрацията и между младоженците има голяма възрастова разлика. Внучката на принц Луи, принцеса Антоанета, отказва да присъства на сватбата на дядо си. До 1946 г. принц Луи е ефективно отстранен от управлението на княжеството.

Жислен и съпругът ѝ прекарват по-голямата част от времето си в Париж. На 9 май 1949 г., едва три години след брака, Луи II умира. Бракът е бездетен.

Вдовстваща принцеса на Монако

[редактиране | редактиране на кода]
Андре Брюлè
Гробът на принцеса Жислен от Монако

След смъртта на съпруга си през 1949 г. Жислен запазва ранга си (тя получава титлата „Вдовстваща принцеса на Монако“) и основава службата L'Obole de la princesse, черпейки от нейната цивилна листа. Съпругът ѝ оставя половината от състоянието си, което предизвика голямо недоволство у дъщеря му принцеса Шарлот, и внуците му. След възкачването на трона на принц Рение III решението на дядо му е отменено. Той и сестра му принцеса Антоанета съдят Жислен и печелят делото, за да възстановят наследството на дядо си, което тя пилее. Принцесата запазва само бижутата и подаръците от съпруга си. Освен това ѝ се плаща малка пенсия и ѝ е дадена зала в двореца в Монако, която тя отказва и продължава да живее в Париж.

Като вдовица има връзка с Андре Брюлè (* 1879 † 1953), актьор, театрален режисьор, от когото има син Жан-Габриел, роден през 1934 г. в Ница.[2]

В края на 50-те години тя се завръща на сцената, където Княжеството я упълномощава да играе без името на Монако: играе в пиесите Madame Avril (1958), L'Aiglon (1959) и Fleur de petit pois (1960). След това се оттегля в Париж, където написва мемоарите си Sois princesse… dit-il (посветени на принцеса Грейс) през 1960 г.

Умира на 90-годишна възраст през 1991 г. Погребана е в парижкото гробище Паси в булчинската си рокля.

Титли:

  • 13 октомври1900 -17 юли 1923 г.: г-ца Жислен Домангже
  • 17 юли 1923 -24 юли 194 г.: г-жа Жислен Дий
  • 24 юли 1946 - 9 май 1949 г.: Нейно светейшо височество принцесата на Монако
  • 9 май 1949 - 30 април 1991 г.: Нейно светейше височество Вдовстващата принцеса на Монако.

Отличия:

  1. Racine d'Ardennes
  2. Joseph Valynseele et Denis Grando, À la découverte de leurs racines (seconde série), L'Intermédiaire des chercheurs et curieux, 1994, p.136
  3. Journal de Monaco // Посетен на 5 septembre 2021.
  4. Birthday of Princess Ghislaine // Посетен на 6 juin 2017.
  5. Journal de Monaco
  6. Journal de Monaco // Посетен на 5 septembre 2021.
  7. Journal de Monaco
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ghislaine Dommanget и страницата „Домманже, Жислен“ в Уикипедия на френски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.