Направо към съдържанието

Животът си тече тихо...

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Животът си тече тихо...
РежисьориБинка Желязкова
Христо Ганев
СценаристиХристо Ганев
В ролитеБогомил Симеонов,
Георги Георгиев – Гец,
Емилия Радева,
Иван Братанов
МузикаГеорги Тутев
ОператорВасил Холиолчев
РазпространителБългарска национална филмотека
Премиера1957 г.
Времетраене120 минути
СтранаБългария Народна република България
Езикбългарски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

„Животът си тече тихо...“ (оригинално заглавие „Партизани“[1]) е български игрален филм (драма) от 1957 година на режисьорите Бинка Желязкова и Христо Ганев – първият им съвместен филм. Сценарият е на Христо Ганев. Оператор е Васил Холиолчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев.

Филмът на двамата режисьори, които са с леви идеи още отпреди 9 септември 1944 г. (Ганев е партизанин, а Желязкова – репресирана) се оказва неудобен за комунистическата власт. Смята се, че той за първи път в Източния блок извежда на преден план десакрализацията на комунистическите идеали, показва моралното падение и злоупотребата с властта на бившите партизани, заели високи постове в партията“.[2]

Спрян е от цензурата, а ЦК на БКП излиза със специално постановление, в което се казва: „Този филм фактически развенчава образа на народния партизанин, хвърля клевета върху тяхната борба и всеотдайност към народното дело, прави неверни обобщения за нашата действителност“.[1]

Разправата на властта с филма довежда до вцепенение и страх сред българските кинодейци и сковаване на цялостното развитие на киното в България, поради което то не достига международното признание, което получават кинематографиите от други страни от Източния блок.[2]

Филмът е показан пред публика едва 31 години след създаването му и получава годишната награда на Съюза на филмовите дейци (1988) .[3][4]

След тригодишно обучение в Съветския съюз Павел, бивш партизанин, се завръща в България и постъпва на работа в Районния комитет на партията. Още с пристигането си разбира, че нещата са се променили: бойните му другари са с нарушени отношения, съдбата им е нерадостна. Баща му, Жельо, народен представител и бивш партизански командир, пък изглежда е загубил връзка с обикновения живот – цялото му внимание е съсредоточено върху проекта за паметник на партизаните. Филмът поставя акцент върху ценностния конфликт, който противопоставя бившите партизани, и върху реалността, която ги разделя. Както личи в диалога между Ванката (Иван Братанов) и съпругата му Величка (Кунка Баева):

„– Като не си партиец, не си ли им другар? Не сте ли се били заедно?

– Тогава беше друго, бе. Тогава бяхме все равни. Сега един по-горе, друг – по-долу. Това има значение.“

Изпълнител Роля
Богомил Симеонов Желю
Георги Георгиев – Гец Петко
Емилия Радева Шели
Иван Братанов Ванката
Димитър Буйнозов Павел
Иванка Димитрова Люба
Любомир Димитров Велко
Никола Дадов бай Станю
Кунка Баева Величка
Адриана Андреева Кремена
Иван Кондов Марков
Павел Йовков Вихър
Николай Атанасов Бойко
Владимир Братанов Огнян
В епизодите
Никола Попов
Енчо Тагаров
Катя Зехирева
Иван Обретенов
Йордан Спасов
Рина Пенчева
Стоил Попов
Режисьори Бинка Желязкова
Христо Ганев
Сценарий Христо Ганев
Оператор Васил Холиолчев
Художник Асен Грозев
Музика Георги Тутев
(като Георги Иванов)
Звукооператор Николай Попов
Грим Кирил Траянов
Монтаж Маргарита Попова
Архитект Иванка Ганчева
Втори художник Владимир Гоев
Асистент-режисьори Зако Хеския (като Исак Хеския)
Асен Игнатов
Асистент-оператори Васил Младенов
Директор Христо Цоликов
Музиката изпълнява Софийската държавна филхармония
Диригент:
Константин Илиев
Производство Българска кинематография
Студия за игрални филми
/Copyright © 1957/
  1. а б Пенка Ангелова. Почина Бинка Желязкова // БНТ Новини, 31 юли 2011.
  2. а б Друмева, Маргарита. Неравнодушните филми на Бинка Желязкова // svet.bg. 2015. Архивиран от оригинала на 2016-03-12. Посетен на 2022-12-23.
  3. Почина първата жена кинорежисьор у нас // vesti.bg. 31 юли 2011. Посетен на 23 декември 2022.
  4. Христова, Наталия. Някои „съображения“ относно „Априлската линия“ в киното: 1958 година // Пламен Дойнов (съст.), „Генерация на властта: „Априлското поколение“ в българската литература“. София, Изд. Кралица Маб. 2016. с. 298-310.