Направо към съдържанието

Желина

Желина
Zielina
Сграда
Сграда
Полша
50.441° с. ш. 17.7941° и. д.
Желина
Ополско войводство
50.441° с. ш. 17.7941° и. д.
Желина
Страна Полша
ВойводствоОполско войводство
ОкръгКрапковишки окръг
ОбщинаСтшелечки
Население670 души (2009)
Пощенски код47 – 370
Телефонен код(+48) 77
МПС кодOKR
Желина в Общомедия

Желѝна (на полски: Zielina) е село в Южна Полша, Ополско войводство, Крапковишки окръг, община Стшелечки. Според Полската статистическа служба към 31 декември 2009 г. селото има 670 жители.[1]

Селото се намира в географския макрорегион Силезка равнина, който е част от Централноевропейската равнина. Разположено е край републикански път , на 5 км източно от общинския център село Стжелечки.

Местност е спомената за първи път в 1743 г. като Zellin (Целин). В началото Zellin беше махала на Kujau (Куяу, днес Куяви). През 18 век то е било собственост на граф Шаффогоч. През 1909 г. е основана пожарогасителна единица. Преди 1945 г. то е било собственост на Клаус фон Тили Винклер.[2] В плебисцита в Горна Силезия на 20 март 1921 г., 377 гласоподаватели гласуваха да остане в Германия и 139 за Полша. След втората световна война намира се в граници на Полша; в ноември 1946 г. селото преименувано на Zielina (Желина).[3]

Селото е електрифицирано, има телефон и канализация.[1] В Желина се намира пожарна, библиотека и магазин.[1] В 2002 г. от общо 168 обитавани жилища – снабдени с топла вода (143 жилища), с газ (98 жилища), самостоятелен санитарен възел (149 жилища); 4 жилища имат площ 30 – 39 m², 8 жилища 40 – 49 m², 4 жилища 50 – 59 m², 26 жилища 60 – 79 m², 33 жилища 80 – 99 m², 30 жилища 100 – 119 m², 63 жилища над 119 m².[1]

Хората свързани с Желина

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в г Główny Urząd Statystyczny. Zielina // stat.gov.pl. Посетен на 6 май 2014. (на полски)
  2. Ergebnisse der Volksabstimmung in Oberschlesien von 1921 // arcor.de. Архивиран от оригинала на 2017-01-29. Посетен на 8 май 2014. (на немски)
  3. M.P. 1946 nr 142 poz. 262 // Internetowy System Aktów Prawnych. isap.sejm.gov.pl. Посетен на 8 май 2014. (на полски)