Направо към съдържанието

Железопътна линия Дупница – Бобов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Железопътна линия 51
Информация
Типнормална (1435 mm)
Статусв експлоатация, движение само на товарни влакове
Крайни гариДупница, Бобов дол
Започва отДупница
Свързани линииЖелезопътна линия 5
Станции6
Номер линия51
Пусната1 юли 1917 г.
СобственикДържавно предприятие НКЖИ
Дължина19 km
Брой линииединична
Междурелсие1435 mm
Електрификация25 кV, 50 Hz
Работна скорост40 km/h
Максимален наклон23,5 ‰
Минимален радиус300 m

Железопътна линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.

Теснопътна (междурелсие 600 mm) линия

[редактиране | редактиране на кода]

Теснопътното железопътно отклонение Дупница – Бобов дол е построено след завършване на теснопътния участък Радомир – Левуново по разпореждане на Щаба на действащата армия за осигуряване извозването на каменни въглища, необходими за експлоатацията на железопътната линия по долината на река Струма и за местните индустриални предприятия. От гара Дупница в посока към Бобов дол трасето е с голяма денивелация – 91,68 m на разстояние от около 3 km. За да се намали големият надлъжен наклон на вертикалните криви в железопътната линия, достигащ до 50 ‰, са построени две глухи обръщателни станции, поради което жп линия се удължава и достига 26,285 km. Строителството на линията се извършва от втора строителна железопътна рота от 11 декември 1916 г. до 1 юли 1917 г. През 1920 г. със „Закона за уреждане положението на жп линии строени за военни нужди през време на Европейската война“, участъкът заедно с още няколко е предаден на БДЖ за обществено ползване.

Нормална, междурелсие 1435 mm, линия

[редактиране | редактиране на кода]

Порасналите нужди на страната от каменни въглища поради развитие на транспорта и индустрията, както и ограниченото използване на дърва за огрев през 30-те години на 20 век налагат да се увеличи добивът на каменни въглища от мина „Бобов дол“. За да се осигури извозването им е решено да се построи нормална жп линия с междурелсие 1435 mm Дупница – Бобов дол.

Дупница – Бобов дол (600 mm)
София
0+000 Дупница
Кулата
5+200 сп. „Крушовица“
8+600 Големо село
12+000 сп. „Разметаница“
18+200 Мламолово
21+900 Бобов дол
24+900 мини „Бобов дол“


Дупница – Бобов дол (1435 mm)
Линия 5 (София)
0+000 (90+512) Дупница
Линия 5 (Кулата)
8+250 Големо село
9+950 Мало село
13+278 Мламолово
16+700 сп. „Банковица“
18+680 Бобов дол

Голяма част от трасето на тази жп линия минава по планираната за строеж в перспектива магистрална жп линия Костенец – Самоков – Дупница – Кюстендил. Строителството започва на 10 февруари 1941 г., но скоро е преустановено. Възстановено е след 9 септември 1944 г. Линията е завършена през 1949 г., а от 1 февруари 1950 г. влиза в редовна експлоатация.

Дължината на линията е 19,087 km, с минимален радиус на хоризонталните криви – 300 m и максимален размер 23,5 ‰ на вертикалните криви. В началото на 90-те години на 20 век е електрифицирана.

От 10.12.2017 г. пътническите жп превози по линията са преустановени.

Технически съоръжения

[редактиране | редактиране на кода]
име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
Дупница 9 598 462 РУКЗ
Големо село 4 615 506 РУКЗ
Бобов дол 2 433 400 РУКЗ
междугарие намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Дупница – Големо село 0+988 19,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 1+120 112,50 стоманобетон път Е-79 и река Джерман
Дупница – Големо село 1+840 32,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 2+030 68,00 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+097 18,50 стоманобетон път
Дупница – Големо село 7+510 28,00 стоманобетон река
Големо село – Бобов дол 14+663 18,50 стоманобетон път

През 1946 г. по железопътната линия е построен един тунел с дължина 319,20 m. Намира се от km 3+714 до km 4+033.

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.