Жан Лапланш
Жан Лапланш Jean Laplanche | |
френски психоаналитик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Бон, Франция |
Националност | Франция |
Учил в | Екол нормал (Париж) Лицей Анри IV Парижки хуманитарен факултет[1] Харвардски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Работил в | Университет Париж-VII: Дени Дидро |
Повлиян | Жак Лакан, Гастон Башлар, Морис Мерло-Понти |
Повлиял | Корнелиус Касториадис, Джудит Бътлър |
Жан Лапланш (на френски: Jean Laplanche) е френски автор, теоретик и психоаналитик, известен най-вече с работата си върху психосексуалното развитие и теорията за съблазняването на Фройд.
Лапланш пише повече от дузина книги върху психоаналитичната теория. Списание „Радикална философия“ го описва като „най-оригиналния и философски информиран психоаналитичен теоретик в днешно време“.[2] Той управлява няколко години Chateau de Pommard, френска винарна, където живее с жена си Надин.
През 1983 г. той събира преводачески екип, състоящ се от Андре Бургиньон, Пиер Котет, Франсоа Робер, Ален Рози и Жанен Алтунян, за подготовка на френско издание на Събрани съчинения на Зигмунд Фройд. Първият том, с номерация XIII, излиза от печат през 1989 г.
Почетен доктор е на Лозанския, Буеносайреския и Атинския университет.
Умира в болница в Бон, град в южната част на департамента Кот д'Ор, регион Бургундия-Франш Конте, след белодробна фиброза, на 6 май 2012 г.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Hölderlin et la question du père, Paris, PUF, 1961.
- Vocabulaire de la psychanalyse, Paris, PUF, 1967.
- Vie et mort en psychanalyse, Paris, Flammarion, 1970.
- Problématiques I: L'angoisse, Paris, PUF, 1980.
- Problématiques II: Castration-Symbolisations, Paris, PUF, 1980.
- Problématiques III: La Sublimation, Paris, PUF, 1980.
- Problématiques IV: L'inconscient et le ça, Paris, PUF, 1981.
- Fantasme originaire. fantasmes des origines, origines du fantasme, Paris, Hachette 1985.
- Problématiques V: Le baquet-transcendence du transfert, Paris, PUF, 1987.
- Nouveaux fondements pour la psychanalyse, Paris, PUF, 1987.
- Traduire Freud, Paris, PUF, 1989.
- La révolution copernicienne inachevée (Travaux 1967 – 1992), Paris, Aubier 1992.
- Le fourvoiement biologisant de la sexualité chez Freud, Paris, Les empêcheurs de penser en rond, 1993.
- Entre séduction et inspiration: l'homme, Paris, PUF, 1999.
- Problématiques VI: L'après-coup – La „Nachträglichkeit“ dans l'après-coup (1990 – 1991), Paris, PUF, 2006.
- Problématiques VII: Le fourvoiement biologisant de la sexualité chez Freud suivi de Biologisme et biologie, Paris, PUF, 2006.
- Sexual. La sexualité élargie au sens freudien. 2000 – 2006, Paris, PUF, 2007.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 010688080 // Система за университетска документация на Франция.
- ↑ Fletcher and Osborn
|