Жан Барт (корсар)
| Жан Барт Jean Bart | |
| френски морски командир и корсар | |
 Гравюра на Жан Барт от XVIII в. | |
| Роден |
21 октомври 1650 г.
|
|---|---|
| Починал |
Дюнкерк, Франция |
| Погребан | Дюнкерк, Франция |
| Националност |  Франция |
| Военна служба | |
| Звание | адмирал |
| Години | 1672 – 1697 |
| Войни | Деветгодишна война |
| Отличия |  |
| Жан Барт в Общомедия | |
Жан Барт (на френски: Jean Bart) е френски морски командир и корсар на служба на Краля Слънце Луи XIV. Заради своите успехи в борбата с англичаните е считан за един от националните герои на Франция.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Жан Барт е роден в северното френско пристанище Дюнкерк през 1650 г. Произлиза от старо семейство на моряци. Баща му Корнелий определя себе си доста произволно като рибар и корсар.[1]
Малкият Жан говори еднакво френски и холандски – характерно за този район. Той не е роден като френски, а като английски поданик, защото до 1662 г. Дюнкерк принадлежи на Кралство Англия. През целия си живот обаче той се бори срещу англичаните и първият му боен опит е като юноша, когато през 1666 г. приема да служи под командването на прочутия холандски адмирал де Ройтер.[2]
Корсар на кралска служба
[редактиране | редактиране на кода]През 1674 г. съюзните отношения между Англия и Франция са преустановени и Жан Барт постъпва на служба на Луи XIV.[3] Тъй като не е от благороден произход, той не може да стане офицер, а се включва в знаменитата плеяда корсари, заедно с Дюге-Труен и Форбен. Те смело, дори безразсъдно нападат английски кораби и сериозно разстройват търговията на островното кралство. Само до края на Холандската война Барт има вече 81 трофея[4] и това е достатъчно да бъде произведен в чин адмирал.
Истинската слава на смелия корсар идва обаче през Деветгодишната война (1688 – 1697), когато англичаните го пленяват и откарват в Плимът, но само три дни по-късно той избягва и се добира до френския бряг (1689). По това време френският флот постига успехи (победата при Бийчи Хед), но през 1692 г. претърпява катастрофа в залива Ла Уг. Останал без надеждни бойни кораби, Луи XIV залага на корсарите, особено след като англичаните изтеглят флота си в Средиземно море. В тази ситуация „героите на свободното море“ влизат в серия схватки с единични противникови военни кораби, отвличат зле охранявани търговски конвои. Цифрите за общия брой отвлечени кораби се различават, но са около 4000 за пет години.[5]
Междувременно лошата реколта и изолацията, в която се намира Франция, довежда през 1694 г. до тежка гладна криза. Кралят е склонен да преговаря за мир при големи отстъпки, но това изисква време. Единственият изход е доставка на зърно от Норвегия, което трябва да стане през английската блокада по море. На 29 юни Жан Барт успява да провре между патрулните кораби огромен конвой с товарни съдове и да спаси страната от глада. Този ключов успех през неговата кариера го превръща в национален герой. Той помпозно е обявен за вицеадмирал на целия кралски флот и превърнат в благородник. „Тези моряци бяха герои, чиито невероятни подвизи съставяха една от най-блестящите страници във френската история“, пише историкът Жак Буланже.[6]
Успехите на Жан Барт и другите корсари карат краля да смята, че чрез тях ще може да се справи с англичаните. Неговият маршал Вобан дори изработва становище (Mémoire de la caprerie), че разстройването на търговските връзки в Ла Манш ще доведе Англия и Нидерландия до неизбежния извод, че трябва да се сключи мир.[7] Действително нищо не може да укроти устрема на корсарите, дори бомбардирането на Дюнкерк през 1695 г. През 1696 г. Жан Барт постига последния си голям успех – битката при Догер банк, когато със седем кораба унищожава пет нидерландски съда и отвлича конвоя, който те отвеждат към страната си.[8]
Умира през 1702 г. в родния си град от плеврит. Там има издигната негова статуя. Любопитен факт е, че по време на бомбардировките на града през Втората световна война статуята като по чудо оцелява.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Жан Барт се жени два пъти и има общо 14 деца. Най-възрастният му син също достига до длъжността вицеадмирал.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име са наречени 27 кораба от френския военен флот. Първият е от 1788 г. и е линеен кораб със 74 оръдия; последният все още плава, построен през 1988 г. Най-известният кораб с това име е създаден през Втората световна война, но тъй като не бива докрай съоръжен преди капитулацията на Франция на 22 юни 1940 г., остава на док в Казабланка до 1955 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Frederick Koenig, Jean Bart, Philadelphia 1890, p. 8
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 70
- ↑ Първият му кораб е галиота на име „Цар Давид“; първата си операция извършва със своя приятел Гаспар Кейсел, който командва също толкова големия кораб „Александър“, виж Koenig, op. cit., p. 87
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, р. 70
- ↑ Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 166
- ↑ Jacques Boulenger, The Seventeenth Century, of The National History of France, London 1930, p. 254
- ↑ Geoffrey Simcox, The Navy of Louis XIV, in: The Reign of Louis XIV, ed. by Paul Sonnino, London 1990, p. 139
- ↑ F. Koenig, Jean Bart, рр. 162 – 163
|
