Жан-Марк Тюрин
Жан-Марк Тюрин Jean-Marc Turine | |
Роден | 13 септември 1946 г. |
---|---|
Професия | писател, продуцент, драматург, режисьор |
Националност | ![]() |
Активен период | 1978 – |
Жанр | драма |
Известни творби | „Теа от поречието“ |
Награди | Голямата награда на франкофонията на петте континента |
Жан-Марк Тюрин (на френски: Jean-Marc Turine) е белгийски писател на произведения в жанра социална драма, режисьор и продуцент.[1][2][3][4]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Жан-Марк Тюрин е роден на 13 септември 1946 г. в Брюксел, Белгия.[2] На 13 години отива в колежа „Сен Мишел“, разположен в Етербек (Брюксел). Там претърпява сексуално насилие и изнасилване от няколко йезуитски свещеници през цялото си юношество. Едва през 2022 г. той разказва тази част от живота си в книгата си „Преподобни отци“.[2]
След завършването си работи като учител, а после от 1992 г. е продуцент в радио „Франс Кюлтюр“ (France Culture) в продължение на 10 години, където става особено известен със своите дискографски записи.[2]
Приятел на Маргьорит Дюрас, която среща на снимачната площадка на „Жълто слънце“ (Jaune le soleil),[4] той написва заедно с нея и Жан Масколо сценария за филма „Децата“ (Les Enfants), издаден през 1985 г. и носител на Голямата награда на Асоциацията за артхаус кино на Берлинския фестивал през 1986 г.[2] През 1997 г. продуцира комплект от 4 компактдиска за Маргьорит Дюрас.[2] Той изчаква десет години след смъртта на Маргьорит Дюрас, за да публикува спомените си в мемоарната си книга „Маргьорит Дюрас, улица „Сен Беноа“ № 5, ет. 3, вляво“. През 2000 г. издава два компактдиска, озаглавени „Престъпления срещу човечеството“, за които печели Голямата награда на Академия „Шарл Кро“ за звукозапис.[2][3]
Като продуцент и режисьор, в сътрудничество с Жан Масколо, създава няколко документални филма от историческо, литературно или обществено естество, особено посветени на Робер Антелм или групата приятели интелектуалци, които се срещат в дома на Маргьорит Дюрас на улица „Сен Беноа“ в периода от 40-те до 60-те години на XX век.[2][4] Той също е продуцент на Белгийското радио и телевизия на френската общност (2004, 2006) и съдейства на групата брюкселски художници Collectif Manifestement.[3] Реализира множество предавания по различни наболели теми, между които и политическите и расови депортации по времето на нацизма, положението на ромите в Европа, както и последиците от отравянето с диоксин на цивилното виетнамско население.[2]
Първата му книга „Дълго време“ е издадена през 1978 г. Най-известната му книга „Теа от поречието“ е издадена през 2017 г. В нея се разказва за съдбата, настоящето и миналото на циганката Теодора – Tea от Поречието, проживяла целия двайсети век, както и на нейния народ. Романът получава Голямата награда на франкофонията на петте континента през 2018 г.[1]
Жан-Марк Тюрин живее в Брюксел.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Peauaime (1978)[2]
- Retour sur un lieu que je n'ai jamais quitté (2000) – с Тобиас Шиф[3]
- Gesualdo (2003)
- Foudrol (2005)
- Le Crime d'être Roms. Notes au présent (2005)
- 5, rue Saint Benoît 3e étage gauche. Marguerite Duras (2006) – мемоари
- Terre Noires : lettres des Comores (2008)
- Liên de Mê Linh (2014)
- La Théo des fleuves (2017)[1]
Теа от поречието, изд.: ИК „СОНМ“, София (2019), прев. Тодорка Минева - Vivre (si vous sauriez comme j'avions) (2020)
- Révérends pères (2022)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1978 Plages sans suites – сценарий и диалог
- 1985 Les enfants – сценарий и диалог
- 2014 Liên de Mê Linh
- 2020 La solitude Anjouan
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Жан-Марк Тюрин в
Internet Movie Database
- Жан-Марк Тюрин: Не мога да търпя никаква форма на несправедливост, интервю на Зарина Василева, 2019 г.
- Жан-Марк Тюрин – гост на Софийския международен литературен фестивал, БНР, 2019 г.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean Marc Turine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|