Жан-Люк Нанси
Жан-Люк Нанси Jean-Luc Nancy | |
френски философ | |
Жан-Люк Нанси в Салона на книгата в Париж, март 2010 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Философия на 20 век |
Школа | деконструкция, континентална философия |
Идеи | être-en-commun |
Повлиян | |
Научна дейност | |
Работил в | Страсбургски университет |
Уебсайт | |
Жан-Люк Нанси в Общомедия |
Жан-Люк Нанси (на френски: Jean-Luc Nancy) е съвременен френски философ, представител на деконструкцията. Професор по философия в Страсбургския университет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 юли 1940 г. в Бордо. Завършва философия в Париж през 1962 г. Става асистент в Института по философия към Страсбургския университет през 1968 г. През 1973 г. защитава докторат върху Кант под научното ръководство на Пол Рикьор.
Между 1989 и 1997 г. ръководи Факултета по философия, лингвистика, информатика и педагогически науки към Страсбургския университет.
Носител на международната награда на италианското Общество Ницше (1990).
Автор е на редица книги върху творчеството на други философи: Лакан (Le titre de la lettre, 1973), Хегел (La remarque spéculative, 1973), Кант (Le Discours de la syncope, 1976 и L’Impératif catégorique, 1983), Декарт (Ego sum, 1979), Хайдегер (Le Partage des voix, 1982).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- La Remarque spéculative (Un bon mot de Hegel). Paris: Galilée, 1973.
- La titre de la lettre. Paris: Galilée, 1973 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
- Le Discours de la syncope. I. Logodaedalus. Paris: Flammarion, 1975.
- L'absolu littéraire. Théorie de la littérature du romantisme allemand. Paris: Seuil, 1978 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
- Ego sum. Paris: Flammarion, 1979.
- Les Fins de l'homme à partir du travail de Jacques Derrida: colloque de Cerisy, 23 juillet-2 août 1980. 1981 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
- Rejouer le politique. 1981 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
- Le partage des voix. Paris: Galilée, 1982.
- La retrait du politique. 1983 (ed., в съавторство с Филип Лаку-Лабарт).
- La communauté désoeuvrée. Paris: Christian Bourgois, 1983.
- L'Impératif catégorique. Paris: Flammarion, 1983.
- L'oubli de la philosophie. Paris: Galilée, 1986.
- Des lieux divins. Mauvezin: T.E.R, 1987.
- L'expérience de la liberté. Paris: Galilée, 1988.
- Une Pensée finie. Paris: Galilée, 1990.
- Le poids d'une pensée. Québec: Le griffon d'argile, 1991.
- Le mythe nazi. La tour d'Aigues: L'Aube, 1991 (в съавторство с Филип Лаку-Лабарт, преработено издание; оригинална публикация – Les méchanismes du fascisme, 1981).
- La comparution (politique à venir). Paris: Bourgois, 1991 (в съавторство с Жан-Кристоф Баи).
- Corpus. Paris: Métailié, 1992.
- Le sens du monde. Paris: Galilée, 1993.
- Les Muses. Paris: Galilée, 1994.
- Être singulier pluriel. Paris: Galilée, 1996.
- Hegel. L'inquiétude du négatif. Paris: Hachette, 1997.
- L'Intrus. Paris: Galilée, 2000.
- Le regard du portrait. Paris: Galilée, 2000.
- Conloquium, в: Роберто Еспозито, Communitas. trad. de Nadine Le Lirzin, Paris: PUF, 2000.
- La pensée dérobée. Paris: Galilée, 2001.
- The evidence of film. Bruxelles: Yves Gevaert, 2001.
- La création du monde ou la mondialisation. Paris: Galilée, 2002.
- Nus sommes. La peau des images. Paris: Klincksieck, 2003 (в съавторство с Федерико Ферари).
- Noli me tangere. Paris: Bayard, 2003.
- L'extension de l'âme. Metz: Le Portique, 2003.
- L'il y a' du rapport sexuel. Paris: Galilée, 2003.
- La déclosion (Déconstruction du Christianisme 1). Paris: Galilée, 2005.
- Sur le commerce des pensées: Du livre et de la librairie. Paris: Galilée, 2005.
- Iconographie de l'auteur. Paris: Galilée, 2005 (в съавторство с Федерико Ферари).
- Tombe de sommeil. Paris: Galilée, 2007.
- Juste impossible. Paris: Bayard, 2007.
- À plus d'un titre: Jacques Derrida. Paris: Galilée, 2007.
- Vérité de la democratie. Paris: Galilée, 2008.
- Le poids d'une pensée, l'approche. Strasbourg: La Phocide, 2008.
- Je t'aime, un peu, beaucoup, passionnément.... Paris: Bayard Centurion, 2008.
- Démocratie, dans quel état ?, в съавторство с Джорджо Агамбен, Ален Бадиу, Даниел Бенсаид, Уенди Браун, Жак Рансиер, Кристин Рос и Славой Жижек, La Fabrique, 2009.
- L'Adoration, Paris, Galilée, 2010.
- Atlan: les détrempes, Paris, Hazan, 2010.
- À Vengeance? de Robert Antelme, в: Robert Antelme, Vengeance?. Hermann, 2010.
- La Ville au loin. Strasbourg: La Phocide, 2011.
- Maurice Blanchot, passion politique. Paris: Galilée, 2011.
- Politique et au-delà. Interview with Philipp Armstrong and Jason E. Smith, Paris: Galilée, 2011.
- Dans quels mondes vivons-nous?, в съавторство с Орелиен Баро, Paris: Galilée, 2011.
- L’Équivalence des catastrophes (Après Fukushima), Paris: Galilée, 2012.
- La Possibilité d'un monde, Paris: Les petits platons, 2013
- Jamais le mot "créateur"… (Correspondance 2000-2008 avec Simon Hantaï), Paris, Galilée, 2013.
- L’Autre Portrait, Paris, Galilée, 2013.
- Être singulier pluriel, nouvelle édition augmentée, Paris, Galilée, 2013.
- Le Philosophe boiteux, Le Havre, Franciscopolis/Presses du réel, 2014.
- La Jouissance. Questions de caractère, в съавторство с Adèle Van Reeth, Paris, Plon, 2014.
- La Communauté désavouée, Paris, Galilée, 2014.
- Inventions à deux voix. Entretiens, в съавторство с Danielle Cohen-Levinas, Paris, Éditions du Félin, 2015.
- Quand tout arrive de nulle part, sur l'œuvre d'Albert Palma, Manucius, 2015.
- Proprement dit : Entretien sur le mythe, в съавторство с Mathilde Girard, Paris, Lignes, 2015.
- Journal des Phéniciennes, Paris, Christian Bourgois, 2015.
- Banalité de Heidegger, Paris, Galilée, 2015.
- Marquage manquant, Saint-Omer, Éditions Les Venterniers, 2015
- Demande : Littérature et philosophie, Paris, Galilée, 2015.
- Entretien sur le christianisme (Paris, 23 avril 2008), в съавторство с Bernard Stiegler и Alain Jugnon, в: Bernard Stiegler, Dans la disruption: Comment ne pas devenir fou?, Paris, Les Liens qui libèrent, 2016.
- Que faire ?, Paris, Galilée, 2016.
- La fin des fins, в съавторство с Federico Ferrari, Paris, Kimé, 2016.
- Sexistence, Paris, Galilée, 2016.
- Signaux sensibles, entretien à propos des arts, в съавторство с Jérôme Lèbre, Paris, Bayard, 2017.
- La Tradition allemande dans la philosophie,диалози с Ален Бадиу, édition et postface de Jan Völker, Paris, Éditions Lignes, 2017.
- Papiers Tombés, Éditions Le Pli, 2018. Préface, sur les dessins de Frédéric Dupré.
- Exclu le Juif en nous, Paris, Galilée, 2018.
- Démocratie ! Hic et Nunc, в съавторство с Jean-François Bouthors, Paris, Éditions François Bourin, 2019.
- La Peau fragile du monde, Paris, Galilée, 2020.
- Un trop humain virus, Paris, Bayard, 2020.
- Mascarons de Macron, Paris, Galilée, 2021, 112 p.
- Преводи на български език
- Корпус (Corpus). Превод от френски Боян Манчев. София: ЛИК, 2003, 131 с.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дарин Тенев, „Ареалността на тялото“ Архив на оригинала от 2018-01-31 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 29, 18 юли 2003 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Jean-Luc Nancy – Bibliographie complète
- ((en)) Биография на Жан-Люк Нанси на сайта на European Graduate School
- ((en)) On Communism, by Nancy.
- ((en)) Jean-Luc Nancy. Between Story and Truth. In: Little Mag. July / August 2001
- ((en)) Jean-Luc Nancy. The Technique of the Present Архив на оригинала от 2004-04-05 в Wayback Machine.. Lecture. Nouveau Musée. January 1997.
- Жан-Люк Нанси, „Злото, силата“, Портал за култура, изкуство и общество, 26 август 2021
|