Жак Шарл
| Жак Шарл Jacques Charles | |
 | |
| Роден |
12 ноември 1746 г.
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Етнос | Французи |
| Научна дейност | |
| Област | физика |
| Известен с | Закон на Шарл |
| Жак Шарл в Общомедия | |
Жак Александър Сезар Шарл (на френски: Jacques Alexandre César Charles) е френски изобретател и физик. Шарл и братята Робер пускат първия в света непилотиран балон с водород през август 1783 г., а през декември същата година Шарл и Никола-Луи Робер се изкачват до височина 550 m с балон. Поради използването на водород за издигане при този тип балони, балоните с водород започват да се наричат „Шарлиери“ (за разлика от „Монголфиерите“, които използват горещ въздух).
Законът на Шарл, описващ разширението на газовете при нагряване, е формулиран от Луи Жозеф Гей-Люсак през 1802 г., но той го приписва на непубликуван труд на Жак Шарл.[1] Шарл е приет във Френската академия на науките през 1795 г. и впоследствие става професор по физика.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Шарл е роден в Божанси през 1746 г. Жени се за Жули Франсоаз дез Ерет (1784 – 1817), креолка, която е 37 години по-млада от него. Съществуват твърдения, че Алфонс дьо Ламартин също се е влюбил в нея и че тя е прототипът на Елвира в „Езерото“ (Le Lac), което описва в ретроспекция пламенната любов на двойка от гледна точка на пострадалия мъж. Шарл е надживява и умира в Париж на 7 април 1823 г.
Научна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Шарл зачева идеята, че водородът ще е подходящ като повдигащ агент за балони, след като изучава работата на Робърт Бойл „Закон на Бойл“, която е публикувана 100 години по-рано, през 1662 г.[3] Той проектира летателното си устройство, след което работи с братята Робер (Ан-Жан и Никола-Луи), за да го построи в тяхната работилница в Париж. На 27 август 1783 г. Жак Шарл и братята Робер пускат в полет първия балон с водород на света от Марсовото поле (от където Бенджамин Франклин наблюдава).[4][5] Балонът е относително малък (35 m3) и способен да вдигне не повече от 9 kg.[5] Водородът в балона е набавен чрез изливането на почти четвърт тон сярна киселина върху половин тон желязо.[5] Газът е вкарван в балона чрез оловни тръби, но тъй като не е обработван с хладна вода, това значително затруднява запълването на балона изцяло (при охлаждането на газа в балона, той се свива).
Балонът лети в северна посока в продължение на 45 минути, следван от хора нa коне, и се приземява на 21 километра в село Гонес, където ужасените местни селяни го разрушават с вили и ножове.[6][5]
Към 13:45 часа на 1 декември 1783 г. Жак Шарл и братята Робер пускат пилотиран балон от Тюйлери в Париж.[3][5] Жак Шарл е придружаван от Никола-Луи Робер като пилот на балон с обем 380 m3.[3][5] Използва се баласт от пясък за контролиране на височината.[3] Издигат се до височина 550 m[5] и се приземяват по залез в Нел ла Вале след полет, продължил 2 часа и 5 минути, изминавайки 36 km.[3][6][5] Ездачите, които ги следват, дърпат балона към земята, докато каца.[6] Тогава Жак Шарл решава отново да полети, но този път сам, тъй като балонът вече е изгубил известно количество от водорода си. Този път той се издига бързо до височина 3000 m,[6][7] при което отново вижда Слънцето. В този момент получава силна болка в ушите и започва да изпуска газ от балона, за да кацне меко.[6] Повече не лети.
Докладвано е, че около 400 000 зрители са присъствали на пускането на балона.[6] Събитието се провежда десет дни след първият пилотиран полет с балон на Жан-Франсоа Пилатър дьо Розие, който използва балон с горещ въздух.
Следващият проект на Жак Шарл и братята Робер е да построят издължено, управляемо въздухоплавателно средство. Шарл не лети повече, но на 15 юли 1784 г. братята летят в продължение на 45 минути от Сен Клу до Мьодон заедно с Луи-Филип II Орлеански. Липсата на клапан за изпускане на газ принуждава херцогът на разсече балонета, за да не се спука, когато достигат височина 4500 m.[3][8]
Шарл разработва няколко полезни изобретения, сред които клапан за изпускане на водород от балона и други устройства като ареометър и отразяващ гониометър. Освен това той потвърждава електрически експерименти за Бенджамин Франклин.
Законът на Шарл, описващ разширението на газовете при нагряване, е публикуван за пръв път от натурфилософа Луи Жозеф Гей-Люсак през 1802 г.,[1] но той приписва откритието на непубликуван труд на Жак Шарл, поради което го кръщава в негова чест. Около 1787 г. Шарл провежда опит, в който напълва 5 балона с еднакъв обем с различни газове. След това той повишава температурата на балоните до 80 °C и забелязва, че обемът им нараства еднакво. Експериментът се споменава от Гей-Люсак през 1802 г., когато публикува труд, описващ точната връзка между обема и температурата на газа. Законът на Шарл гласи, че при постоянно налягане, обемът на идеален газ е пропорционален на абсолютната му температура. Изведената формула от това заключение е V1/T1 = V2/T2.[1]
През 1795 г. Жак Шарл е избран за член на Френската академия на науките и впоследствие става професор по физика към Консерваторията на изкуствата и занаятите.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Gay-Lussac, J. L. Recherches sur la dilatation des gaz et des vapeurs. Т. XLIII. 1802. с. 137.
- ↑ Gough, J.B. Charles The Obscure // Isis 70 (4). декември 1979. DOI:10.1086/352345. с. 576 – 579.
- ↑ а б в г д е Federation Aeronautique Internationale, Ballooning Commission, Hall of Fame, Robert Brothers.
- ↑ Science and Society, Medal commemorating Charles and Robert’s balloon ascent, Paris, 1783.
- ↑ а б в г д е ж з Eccentric France: Bradt Guide to mad, magical and marvellous France By Piers Letcher – Jacques Charles
- ↑ а б в г д е Fiddlers Green, History of Ballooning, Jacques Charles
- ↑ Encyclopædia Britannica – Balloon Flight
- ↑ Federal Aviation Administration – F.A.Aviation News, October 2001, Balloon Competitions and Events Around the Globe, Page 15
|
