Жаклин дю Пре
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Жаклин Мари дю Пре | |
виолончелистка | |
Родена | |
---|---|
Починала | 19 октомври 1987 г.
Лондон, Англия |
Погребана | Великобритания |
Учила в | Училище по музика и драма „Гилдхол“[1] |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Инструменти | виолончело[2] |
Активност | 1961 – 1973 |
Лейбъл | „И Ем Ай“ |
Семейство | |
Съпруг | Даниел Баренбойм (1967 – 1987) |
Уебсайт | |
Жаклин Мари дю Пре в Общомедия |
Жаклин Мари дю Прѐ (Jacqueline Mary du Pré) е английска виолончелистка, призната за един от най-великите изпълнители на този инструмент. Носителка е на множество отличия, сред които Ордена на Британската империя (1976 г.) и престижната награда „Гилермина Суджа“, като остава и най-младият ѝ носител, получавайки я едва 11-годишна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Започва да свири на четири години, след като за първи път чува виолончело по радиото. Първоначално взима уроци от майка си, талантливата пианистка Айрис дю Пре, а на петгодишна възраст вече посещава London Violoncello School.
На концертния си дебют в „Ройъл Фестивъл Хол“ през 1962 г., тя изпълнява заедно със Симфоничния оркестър на Би Би Си композирания от Едуард Елгар Концерт за виолончело в Ми минор, който ѝ донася световно признание, след като го записва през 1965 г. за EMI с Лондонския симфоничен оркестър и сър Джон Барбироли.
Жаклин дю Пре е принудена да се оттегли от музикалната сцена на 28-годишна възраст, тъй като започва да губи чувствителността на пръстите си, както и на други части на тялото, вследствие на множествена склероза.
|