Етюди на Шопен
Етюдите на Фредерик Шопен са три комплекта от соло етюди за пиано, публикувани през 30-те години на XX век. Има общо двадесет и седем композиции, включващи две отделни колекции от по дванадесет, номерирани Op. 10 и Op. 25, както и набор от три без опус номера.
История
[редактиране | редактиране на кода]Шопеновите етюди формират основата на тогавашния революционен стил при свиренето на пиано. Те са едни от най-предизвикателните и емоционални от всички произведения в концертния пиано репертоар. Поради това музиката остава популярна и често се изпълнява на концертни и частни събития. Някои са толкова популярни, че са получили прякори, може би най-популярният от всички е Op. 10, № 3, понякога идентифициран с имената „Tristesse“ („Скръб“) или „L'Adieu“ („Сбогом“). Никои от прякорите не са оригинално творение на Шопен.
Всичките двадесет и седем етюда са публикувани, докато Шопен е още жив; Op. 10 са композирани между 1829 и 1832 и са публикувани през 1833 във Франция, Германия и Англия. Дванадесетте етюда от Op. 25 са композирани в различни периоди между 1832 и 1836 г. и са публикувани в същите страни през 1837. Последните три, част от серията „Méthode des méthodes de piano“, съставена от Игнац Мошелес и Франсоа-Жозеф Фети, са композирани през 1839 г. без определен опус номер. Появяват се в Германия и Франция през ноември 1940, а в Англия – януари 1841 г.
Първите етюди от Опус 10 са написани в младежките години на Шопен. Те се нареждат заедно с ранните Менделсонови творби като редки примери за изключително младежки композиции, които заслужават да бъдат включени в стандартния канон. Етюдите на Шопен издигат музикалната форма от чисто утилитарни упражнения до велики художествени шедьоври.
Списък с етюдите
[редактиране | редактиране на кода]Етюди Op. 10
[редактиране | редактиране на кода]Опус номер и прякор | Ключ | Инципит | Аудио |
---|---|---|---|
Étude Op. 10, № 1 Waterfall | До мажор | ||
Étude Op. 10, № 2 Chromatique | Ла минор | ||
Étude Op. 10, № 3 Tristesse | Ми мажор | ||
Étude Op. 10, № 4 Torrent | До-диез минор | ||
Étude Op. 10, № 5 Black Keys | Сол-бемол мажор | ||
Étude Op. 10, № 6 Lament | Ми-бемол мажор | ||
Étude Op. 10, № 7 Toccata | До мажор | ||
Étude Op. 10, № 8 Sunshine | Фа мажор | ||
Étude Op. 10, № 9 | Фа минор | ||
Étude Op. 10, № 10 | Ла-бемол мажор | ||
Étude Op. 10, № 11 Arpeggio | Ми-бемол мажор | ||
Étude Op. 10, № 12 Revolutionary | До минор |
Етюди Op. 25
[редактиране | редактиране на кода]Опус номер и прякор | Слюч | Инципит | Аудио |
---|---|---|---|
Étude Op. 25, № 1 Aeolian Harp or Shepherd Boy | Ла-бемол мажор | ||
Étude Op. 25, № 2 The Bees | Фа минор | ||
Étude Op. 25, № 3 The Horseman | Фа мажор | ||
Étude Op. 25, № 4 Paganini | Ла минор | ||
Étude Op. 25, № 5 Wrong Note | Ми минор | ||
Étude Op. 25, № 6 Thirds | Сол-диез минор | ||
Étude Op. 25, № 7 Cello | До-диез минор | ||
Étude Op. 25, № 8 Sixths | Ре-бемол мажор | ||
Étude Op. 25, № 9 Butterfly | Сол-бемол мажор | ||
Étude Op. 25, № 10 Octave | Си минор | ||
Étude Op. 25, № 11 Winter Wind | Ла минор | ||
Étude Op. 25, № 12 Ocean | До минор |
Trois nouvelles études
[редактиране | редактиране на кода]Опус номер | Ключ | Инципит | Запис |
---|---|---|---|
Етюд № 1 | Фа минор | ||
Етюд № 2 | Ла-бемол мажор | ||
Етюд № 3 | Ре-бемол мажор |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Анализи на Шопеновите етюди на Шопен: поетът на пианото ((en))
- Подробно ръководство Архив на оригинала от 2018-06-06 в Wayback Machine. на Шопеновите етюди с нотни листове и звукозаписи
- Етюди Op. 10 и етюди Op. 25 на CFEO (Chopin's First Editions Online)