Етихо

Етихо Adalricus
херцог в Елзас
Музайка на Етихо в манастира на „Св. Одилия“, Одилиенберг
Роден	VII век
Починал	690 г.
Погребан	Франция
Семейство
Род	Етихониди
Деца	Одилия
Етихо в Общомедия

Етихо също Адалрик (на френски: Etichon-Adalric d'Alsace; Eticho, Aticus, Attich, Etih, Chadalricus; * 645; † между 682 и 700, Оберенхайм) е третият известен херцог в Елзас и баща на Света Одилия. Споменаван е също и като Атих, Атик, Адалрих. На него е наречен елзаският херцогски род Етихониди.

Биография

Етихо произлиза вероятно от Бургундия и е син на майордом Лиутерик.

Крал Хилдерих II го издига до херцог през 673 г. В началото Етихо иска да подчини Прованс. След като не успява, се оттегля обратно в Елзас. Етихо признава след това крал Дагоберт II, заради което крал Теодорих III му конфискува владенията при Дижон. Етихо управлява след това с жестокости. Нарежда убийството на игумена Герман от Гранфелден и неговия придружител Рандоалд.

Сляпородената му дъщеря Одилия e дадена от нейната майка Бересвинде в манастира Baume-les-Dames. Според легендата на Света Одилия, по-късно той съжалил за своите жестоки постъпки и подарил на своята дъщеря манастира Хоенбург (днес наречен Одилиенберг).

Етихо въвежда наследствеността на херцогската титла в Елзас. Умира след 682 г., вероятно и след 700 г. в Одилиенберг.

Галерия

• 
  Саркофагът на херцог Етихо в капела на Одилиенберг
• 
  Манастирът на Одилиенберг, Елзас

Литература

• Eugen Ewig: Die Merowinger und das Frankenreich. Verlag W. Kohlhammer Stuttgart, Berlin, Köln, 1993.