Етиен дьо Виньол

Етиен дьо Виньол (Ла Ир) Etienne de Vignoles (La Hire)
френски офицер
Портрет на Ла Ир, както си го представя Луи-Феликс Амиел през 1835 г.
Роден	1390 Прешак-ле-Бен, Гаскония
Починал	11 януари 1443 Монтобан, Франция
Военна служба
Години	1418 – 1443
Служил на	Кралство Франция
Род войски	Френска армия
Битки	Стогодишна война Обсада на Орлеан Битка при Патé

Етиен дьо Виньол (Étienne de Vignolles) (1390 – 1443) е френски генерал от Стогодишната война. Известен е с прозвището си Ла Ир (La Hire, тоест „Гневния“), което се дължи на буйния му темперамент. А той пък лесно може да се обясни с факта, че е гасконец.

Не се знае родният му град, нито точната година на раждане. Макар че по това време Гаскония (или Аквитания) е английско владение от много години, кариерата му минава изцяло под френските знамена. По време на гражданската война между Арманяки и Бургиньони заема страната на първите. От 1418 г. заедно със своя приятел Жан дьо Ксентрей постъпват на служба на Дофина (бъдещия Шарл VII). Бие се при Божé през 1421 и при Верньой през 1424 г. През 1427 г., под командата на Жан дьо Дюноа, участва в защитата на Монтаржи. През 1428 г. за кратко завзема Льо Ман, след което се присъединява към сраженията при Орлеан (виж Обсада на Орлеан). В битката на херингите осигурява отстъплението на френската армия, а от 1429 г. се поставя под командването на Жана д'Арк. Вдъхновен от думите на младата девойка, той става един от най-верните ѝ поддържници.

Изворите го показват като способен и енергичен командир. Участва активно в разкъсването на обсадата, след това – в прочистването на долината на Лоара. Има решителна заслуга за победата при Патé (18 юни). Заедно с девойката участва в атаката срещу Париж през септември, която се оказва несполучлива, ала след това превзема крепостта Шато Гаяр (1430), построена някога от Ричард Лъвското сърце. След залавянето на Жана д'Арк англичаните си връщат крепостта, където той попада в плен. Налага се Шарл VІІ да го откупва.

През 1435 г. Виньол и Ксентрей отново са начело на армията и воюват срещу Бургундия, която се колебае дали да присъства на преговорите в Арас. През следващата година навлизат в Нормандия, достигат столицата Руан, надявайки се, че ще се предаде без бой. Когато това не се случва, те влизат в малка битка с Джон Талбот и са победени. През 1440 г. Ла Ир участва в превземането на Понтоаз, след прави опит с войниците си да завладее Арфльор. През 1442 г. вече е на юг, в Аквитания, където участва в обсадата на Реол. Там се простудява, ранен е и умира (януари 1443 г.).