Етел и Юлиус Розенберг
| Етел и Юлиус Розенберг Ethel and Julius Rosenberg | |
| Американски комунисти екзекутирани за шпионаж в полза на СССР | |
 5 април 1951 г. | |
| Активен период | до 19 юни 1953 г. |
|---|---|
| Етел и Юлиус Розенберг в Общомедия | |
Етел Грийнглас Розенберг (Ню Йорк; 28 септември 1915 г. – Осининг, Синг Синг, Ню Йорк; 19 юни 1953 г.) и Джулиъс Розенберг (Ню Йорк; 12 май 1918 г. – Синг Синг, Осининг, Ню Йорк; 19 юни 1953 г.) са американска семейна двойка, екзекутирана чрез електрическия стол, обвинени в шпионаж. Това е първата екзекуция за шпионаж на цивилни в историята на Съединените щати.
Шпионаж, осъждане и екзекуция
[редактиране | редактиране на кода]Роден в еврейско семейство, Юлиус Розенберг е електроинженер, докато съпругата му Етел е амбициозна актриса и певица. И двамата са част от Лигата на младите комунисти, младежка организация на Комунистическата партия на Съединените щати.
Произходът на процеса и екзекуцията на това семейство трябва да се търси в изтичането на ядрени тайни по Проект „Манхатън“, което става както в центъра за ядрени изследвания в Лос Аламос, така и в университета в Бъркли, където има важен сектор, симпатизиращ на левицата, особено сред учените. Бивш машинист в суперсекретното съоръжение в Лос Аламос, сержант Дейвид Грийнглас, брат на Етел, признава, че е предал тайни на Съветите и също така обвинява сестра си и нейния съпруг, признание, което довежда директно до двойката Розенберг, която е арестувана, обвинена и съдена за шпионаж.[1]
Независимо дали обвиненията в шпионаж са верни или не, и двамата са екзекутирани съгласно Закона за шпионажа от 1917 г., който налага смъртно наказание за този вид престъпления по време на война, въпреки че по времето, когато предполагаемият шпионаж е извършен, Съединените щати не са били във война със Съветския съюз. Когато сравняваме този случай с други от същото естество, решени с много по-леки присъди въпреки по-убедителни доказателства, като случая с Клаус Фукс, осъден на 14 години затвор, след като е шпионирал Съединените щати в полза на Съветския съюз, наблюдава се по-голямо недоволство, водено от антикомунистическата атмосфера и преобладаващия страх в американското общество от предстояща конфронтация със Съветския съюз, което би довело до епохата на „маккартизма“. Трябва да се има предвид, че по това време (25 юни 1950 г. до 27 юли 1953 г.) се провежда Корейската война. Това е конфликт между Северна Корея (комунистическа) и Южна Корея (капиталистическа), но в същото време е неофициална война между Съединените щати и Съветския съюз в контекста на Студената война.[2] Ето защо в процеса двойката Розенберг са обвинени, че са разкрили тайните на атомната бомба на Съветите, което е довело до ядрения баланс със Съветите, и те са държани отговорни за многобройните американски жертви по време на Войната в Корея.[2] И двамата най-накрая са екзекутирани с електрически стол в затвора Синг Синг на 19 юни 1953 г. и според хрониките на случая, въпреки че Юлиус умира от първия шоков удар, съпругата му Етел, въпреки че е по-малка и предполагаемо крехка жена, е устояла на до три електрически удара удари преди да умре, факт, за който е обвинен дизайнът на стола, създаден за по-голям човек и чиито електроди очевидно не пасват „правилно“ на тялото на жената.[3]
Години по-късно, през 2001 г., Дейвид Грийнглас, братът на Етел, който прекарва 10 години в затвора и който е осъден само на 15 години затвор за самопризнанието и сътрудничеството си, твърди, че е обвинил лъжливо сестра си.[4] В мемоарите на Никита Хрушчов, публикувани посмъртно през 1990 г., бившият съветски премиер възхвалява Розенберг за тяхната „много значителна помощ в ускоряването на производството на нашата атомна бомба“, но анализаторите смятат, че валидността на техния принос не може да бъде толкова важна.[5] През 1995 г., след края на Студената война, различни разследвания на ФБР и американските разузнавателни служби, интегрирани в „Проект Венона“, изглежда са открили доказателства, че Юлиус Розенберг е работил за съветските шпионски служби, но не толкова съпругата му Етел.[6]
Обжалвания на присъдата и молби за помилване
[редактиране | редактиране на кода]Само няколко минути преди убийството президентът Дуайт Айзенхауер отхвърля последната молба, написана в килията й от Етел Розенберг. Адвокатът на семейство Розенберг, Емануел Блок, лично занася бележката с молбата за помилване в Белия дом, откъдето охраната го връща.[7]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шеер, Максимилиян. Етел и Юлиус Розенберг. София, БКП, 1955. с. 247. (на български)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Whitman, Alden. 1972 Death of Harry Gold Revealed // . Ню Йорк, Ню Йорк Таймс, 14 февруари 1974.
- ↑ а б False testimony clinched Rosenberg spy trial // Би Би Си нюз. Лондон, Би Би Си нюз, 6 декември 2001.
- ↑ Philipson, Ilene. Ethel Rosenberg: Beyond the Myths. Ню Джърси, Rutgers University Press, 1993. ISBN 978-0-8135-1917-3. с. 351 – 352.
- ↑ McFadden, Robert D. David Greenglass, the Brother Who Doomed Ethel Rosenberg, Dies at 92. books.google.bg, 14 октомври 2014.
- ↑ Nikita Jruschov (1990). Jerrold L. Schecter; Vyacheslav V. Luchkov. Khrushchev remembers: the glasnost tapes. Бостън, Little, Brown and Company. с. 194.
- ↑ John Earl Haynes; Harvey Klehr. Venona: Decoding Soviet Espionage in America. Йейлл, Yale University Press, 2000. ISBN 978-0300084627. с. 15.
- ↑ Execution of the Rosenbergs – archive, 1953 // theguardian.com. Посетен на 5 ноември 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ethel y Julius Rosenberg в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |