Направо към съдържанието

Естонско електронно жителство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Първият електронен жител на Естония – британският журналист Едуард Лукас

Естонското електронно жителство (или виртуално жителство) е статут, чрез който хора, които не живеят в Естония могат да получат сигурна дигитална идентичност, подобна на тази, която се предоставя на постоянните жители и гражданите на Естония чрез техния документ за самоличност. Електронното жителство им дава възможност да използват услугите, предоставяни от естонските правителствени служби и частния сектор, които обикновено са свързани с представянето на документ за самоличност. Естония въвежда статута „електронно жителство“ на 1 декември 2014. Първият официално провъзгласен електронен гражданин на Естония е британският журналист Едуард Лукас от списание The Economist; а първият, който получава статута по предвидената процедура е Хамид Тахсилдуст от САЩ.[1][2][3][4]

Към края на януари 2015, електронните жители могат да разполагат с електронен подпис, да криптират документи, да използват държавния портал на Естония eesti.ee, да разкриват фирми в Естония, да попълват отчети към естонските данъчни и митнически власти, да ползват регистъра на електронния бизнес, да подават онлайн данъчни декларации и да използват естонските системи за онлайн банкиране. Смята се, че електронното жителство би било най-полезно за предприемачите, тъй като в Естония обичайно се предлагат онлайн услуги и подаване на документи, регистрирането на нови юридически лица може бързо да се осъществи онлайн и за тях няма подоходен данък.[4][5][6][7]

Електронното жителство не е еквивалентно с гражданството или постоянното жителство. То не дава право за участие в изборите в Естония, както и не дава право да се влиза в Естония или в Европейския съюз без съответния визов документ. Също така се твърди, че електронното жителство е привилегия, а не право, и затова Естония прави проверки на кандидатите за статута и си запазва правото на отказ.[5][8]

Електронните жители получават цифрова карта за самоличност, издадена от естонската служба „Полиция и гранична отбрана“, но получаването ѝ изисква кандидатът да посети офис на службата в Естония или в естонско посолство или консулство, където кандидатът да бъде физически идентифициран. Тъй като цифровата карта за самоличност не се приема като пътнически документ, на нея не стои снимка на притежателя ѝ.[9][10]

Проектът за естонско електронно жителство се ръководи от Таави Котка, заместник ръководител на отдела за комуникационни и държавни информационни системи към Министерството на икономиката и съобщенията, и един от съоснователите на приложението Skype.[11] Въпреки че идеята за издаване на електронни карти за самоличност на неживущи в страната е била дискутирана поне от 2007 или 2008 година[5][12] и отново лансирана през 2012 от естонския експерт по киберсигурността Анто Велдре,[13] конкретното предложение („10 милиона електронни граждани до 2025 година“) е представено от Таави Котка, Рут Аннус и Сиим Сиккут на конкурс за идеи, организиран от Фондацията за развитие на Естония през 2014 година. Проектът стартира с парите от спечелената в конкурса награда и е разработен от държавната фондация Enterprise Estonia.[14][15]

Ръководителят на проекта, Таави Котка, твърди, че докато далечната цел на проекта е да привлече милиони електронни жители, практическата му цел е повишаване броя на активните търговски предприятия в Естония. За целта е важно частният сектор да разработи конкретни услуги, базирани на правната и технологична платформа, която електронното жителство осигурява, докато в същото време държавата продължава да разработва правната си рамка съобразно нуждите на предприятията.[5][16] В естонските медии се дискутира и това, че електронното жителство може да се използва за разпространяване на знанията за естонската култура онлайн за нуждите на развитието на културния обмен.[17]

Като цяло, проектът за електронно жителство получава положително медийно отразяване и признание за новаторството и потенциала си.[18][19] През декември 2014 г. естонският бивш министър на финансите Юрген Лиги отбелязва, че все още не е ясно как електронното жителство ще донесе капитали на Естония.[20] Експерти по право също така предупреждават, че електронното жителство може да създаде известен риск от двойно данъчно облагане, тъй като е напълно нов правен статут, непредвиден в рамките на съществуващите международни спогодби за избягване на двойните данъчни облагания.[21]

В различни държави се проявява международен медиен интерес, когато темата е отразена в медиите: в САЩ (The Atlantic,[22] The Wall Street Journal,[23] Ars Technica[24][25]), Великобритания (The Guardian,[26][27] Wired UK[28]), Финландия (Helsinki Times[29]), Австралия (ABC[30]), Италия (Wired.it[31]) и др. В съседна Финландия се появяват страхове, че естонското електронно жителство може да даде стимул на финландските предприятия да се преместят в Естония.[29]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((ee)) President Ilves annab täna üle esimese e-residendi kaardi Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine. Estonian Development Foundation, 1 декември 2014, посетен на 6 февруари 2015
  2. ↑ Eesti avab 2014. aasta lõpus oma e-teenused ülejäänud maailmale Архив на оригинала от 2015-01-19 в Wayback Machine. Majandus- ja kommunikatsiooniministeerium (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  3. ↑ ((ee)) Milliste hüvede osaliseks saab Eesti esimene e-resident Edward Lucas? Eesti Päevaleht, 29 ноември 2014, посетен на 6 февруари 2015
  4. ↑ а б E-residency – up against great expectations Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine. E-Estonia.com, 13 януари 2015 (посетен на 6 февруари 2015)
  5. ↑ а б в г ((ee)) Hans Lõugas Taavi Kotka: e-residentsus on üksnes vahend, vaja on paremat majanduskeskkonda Eesti Päevaleht, 14 октомври 2014, посетен на 6 февруари 2015
  6. ↑ ((ee)) Rein Lang E-residentsus kui uus võimalus arendada ettevõtlust MTÜ Liberalismi Akadeemia, 28 януари 2015, посетен на 6 февруари 2015
  7. ↑ Which services can I use as an e-Resident? E-Estonia.com (посетен на 6 февруари 2015)
  8. ↑ Isikut tõendavad dokumendid ja nende taotlemine Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine. Eesti.ee (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  9. ↑ How do I apply? Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine. E-Estonia.com (посетен на 6 февруари 2015)
  10. ↑ Heikki Aasaru Taavi Kotka: e-residentsus on hüve, mitte õigus ERR, 26.11.2014 (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  11. ↑ "Eesti infoühiskonna arengukava 2020" Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine., pp. 2, 15, 22 (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  12. ↑ ((ee)) Kalev Kallemets E-residentsus aitab välisinvestoreid Eestisse Архив на оригинала от 2015-02-06 в Wayback Machine. Läänlane, 18 септември 2014, посетен на 6 февруари 2015
  13. ↑ ((ee)) Anto Veldre Infoühiskonnast hereetiliselt Postimees, 9 ноември 2012, посетен на 6 февруари 2015
  14. ↑ Indrek Kald Arengufondi ideekonkursil kolm võitjat" Äripäev, 12 юни 2014 (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  15. ↑ 10 miljoni eestlase idee pääses Arengufondi konkursi kolme võitja sekka ERR, 12 юни 2014 (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  16. ↑ ((ee)) Taavi Kotka Kui seda ei tee Eesti, siis teeb seda keegi teine Memokraat, 13 октомври 2014, посетен на 6 февруари 2015
  17. ↑ ((ee)) Ülo Pikkov E-residentsus ja Eesti virtuaalne kultuuriruum Sirp, 16 януари 2015, посетен на 6 февруари 2015
  18. ↑ Kaupo Kask Mida kujutab endast e-residentsus? Advokaadibüroo Biin & Biin (in Estonian) (посетен на 6 февруари 2015)
  19. ↑ ((ee)) Üks küsimus Äripäev, 15 декември 2014, посетен на 6 февруари 2015
  20. ↑ ((ee)) Ligi: on ebaselge, kuidas e-residentsus raha sisse toob Postimees, 6 декември 2014, посетен на 8 февруари 2015
  21. ↑ ((ee)) Kärt Anna Maire Kelder E-residentsuse varjatud karid ehk mis juhtub teisest riigist juhitud äriühinguga Eesti Päevaleht, 29 ноември 2014, посетен на 6 февруари 2015
  22. ↑ Uri Friedman The World Now Has Its First E-Resident The Atlantic, 1 декември 2014, посетен на 8 февруари 2015
  23. ↑ Liis Kängsepp Estonia to Offer ‘E-Residency’ to Foreigners The Wall Street Journal, 21 октомври 2014 (посетен на 8 февруари 2015)
  24. ↑ Cyrus Farivar Estonia wants to give us all digital ID cards, make us „e-residents“ Ars Technica, 8 декември 2014, посетен на 26 октомври 2015
  25. ↑ Cyrus Farivar I’m now an Estonian e-resident, but I still don’t know what to do with it Ars Technica, 22 август 2015, посетен на 26 октомври 2015
  26. ↑ Nabeelah Shabbir Estonia offers e-residency to foreigners The Guardian, 26 декември 2014 (посетен на 8 февруари 2015)
  27. ↑ Anthony Cuthbertson Estonia First Country to Offer E-Residency Digital Citizenship International Business Times, 7 октомври 2014, посетен на 8 февруари 2015
  28. ↑ Ben Hammersley Why you should be an e-resident of Estonia Архив на оригинала от 2016-05-21 в Wayback Machine., юли 2015, посетен на 15 октомври 2015
  29. ↑ а б Merle Must Estonian e-residency attracts Finnish businessmen Helsinki Times, 12 декември 2014, посетен на 8 февруари 2015
  30. ↑ Kirsten Drysdale Estonia offers e-residency to allow non-citizens access to government services and business online ABC, 25 ноември 2014, посетен на 8 февруари 2015
  31. ↑ Mila Ligugnana e-residency: residenza virtuale e digitale, in Estonia è già realtà Wired.it, ottobre 17, 2014 (in Italian) (посетен на 8 февруари 2015)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата E-residency of Estonia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Естонско_електронно_жителство&oldid=12229220“.