Есос (измислен континент)

Есос

Част от повествованието в „Песен за огън и лед“ се намира отвъд Тясното море от Вестерос, област, включваща големия източен континент, наречен Есос. Тъй като е приблизително с размера на Евразия, Есос има география и климат, които значително варират. Западното крайбрежие се характеризира със зелени хълмисти хълмове, масивната гора Кохор и обширни островни вериги като Браавос и Лис. Средната част на континента е покрита от плоските пасища на Дотракското море и сухите земи, известни като Червената пустош на изток. Отвъд Червената пустош се намира град Карт. Югът е доминиран от сухи хълмисти хълмове и има средиземноморски климат, с брегова линия по протежение на Лятно море и Заливът на Робите. Северното крайбрежие на континента е отделено от полярната шапка от Треперещото море. На юг, през Лятното море, се намира неизследваният на картата континент джунгла Соториос.

Свободни градове (Спорните земи)

От другата страна на Тясното море от западната страна на Есос се намират деветте свободни града, независими градове-държави. Те са Лис, Мир, Пентос, Бравоос, Лорат, Норвос, Кохор, Волантис и Тирош. Друго име което носи региона е Спорните земи, защото там постоянни има конфликти. Лис, Тирош и Мир обикновено са представяни с името Триархията. Планините на изток разделят брега от равнините на Дотракийско море, въпреки че пролуките в планинската верига осигуряват на хората от Дотраки известен достъп до Свободните градове. Повечето от Свободните градове възникнали като колонии на валирианците (изключение е Браавос, който е колония на избягали роби и емигранти бягащи от валирийската експанзия). Някои като Тирош възникнали като аванопстове, а други като Лис - като място за отдих на валирианците. Повечето от заселниците пристигнали след Петата война на Стари Гхис със Валирия. Постепенно заселниците, които били подпомагани от валирианците влезли в конфликт с местното население. Така се стигнало до поредица от сблъсъци - Първата война на подправките, Втората война на подправките, Войната на тримата принцове, Първата и Втората война на костенурките, Войната на рибарите, Солената война, Третата война на костенурките, Войната при Езерото на камите и пр. Накрая ройнарите се обединили и повели война с нашествениците. Тя останала с името Войната на Гарин Велики, по името на нейния предводител. Ройнарите пожънали временен успех...но само докато долетели валирианците с над 100 дракона. Те избили войската на ройнарите, предали на сеч цивилното население на Кроян и Сар Мел и поробили хиляди жени и деца. Една малка част под предвителството на кралицата на Ни Сар, Нимерия се спасила като избягала. Това се случило някъде около 600 г. преди Завоеванието.

Езиците на свободните градове са производни на висок валирийски .

Свободните градове обхващат област, характеризираща се с река Ройн, ​​която местният персонаж Яндри описва като „най-голямата река в света“. Неговите брегове са родината на ройнарите, които почитат реката като „Майката Ройн“. Както е картографирано в „Танц с дракони“, Ройн произхожда от съединяването на два от своите притоци, Горен Ройн и Малкия Ройн, ​​югоизточно от руините на Гоян Дрое. Изворите на Горен Ройн се намират в Андалос, родината на Андалите между Браавос и Пентос. Потокът на Ройн върви на югоизток, за да завие право на юг след езерото Кама, където речните пирати се крият на и около многото езерни острови. Ройн нараства значително на ширина, когато се захранва от повече притоци, докато се отвори в Лятно море в делта близо до Свободния град Волантис.

Триархията - Лис, Мир, Тирош

Трите града имат много повече общи неща като история, култура, обичаи и религия от повечето от другите Свободни градове. Те са въъзникнали като търговски градове. Поради тази причина не поддържат солидни армии, а вместо това плащат на капери. Повечето от търговскитет им войни се водят в морето. Трите града постоянно воюват един с друг, като стълкновенията се нарушават от впезапни примия и опити да се направят коалиции между тях. Лис е възникнал като място за отдих на валирианците. Днес обаче той е известен със своите бардаци. Лис върти търговия с най-красивите роби и робини. (и трите града са робовладелски и имат тройно повече роби от свободни граждани) Монетите на Лис имат танцьорка от страната на реверса и кораб, от страната на аверса. Лисенците най-добре са съхранили валирианската кръв - като цяло лисенците си русокоси или със сребриста коса и с виолетови очи. Лисенската банка е прочута по цял свят, тя конкурира дори Желязната банка в Браавос. Сред по-известните родове е родът Рогаре.

Тирош е възникнал като военен авантпост. Постепенно обаче тирошците започнали да добиват ярки багрила и осъществили търговия с платове. Повечето Тирошци имат коси и бради боядисвани в ярки цветове - синьо, лилаво, червено и пр.

Майстерите предпомагаг, че Мир първоначално е бил заселен от ройнари. Смуглата кожа на мирските жители свидетелства за това. Постепенно обаче валирианците извършили асимилация на населението. Мирските кораби стигат най-далеч в опитите си да завоюват роби - чак до Вала.

Лис и Мир се управляват от конклави, предвождани от магистри, а Тирош - от архонт. И в трите града религията на Огнения бог, Р'хлор е на почит. Всъщност във всички Свободни градове има храмове на Огнения бог, докато във Вестерос той е на почит само в Дорн.

През 96 година от Завоеванието Трите града се обидинил под името Триархията. Те разбили флотата на Волантис, а впоследствие и пиратите. Скоро след това рязко вдигнали пристанищните такси. Между 106 и 108 от Завоеването Деймън Таргариен и Корлис Веларион водили войната с Трирахията и я победили. Пре 109 година обаче Триархията се сдобила с нов предводител, а освен това сключила съюз с Дорн и войната с Железния трон пламнала отново. Скоро Деймън Таргариен покорил Триархията и се самообявил за крал на Тясното море...до деня в който се признал за васал на брат си Визерис (111 година)

Пентос

Пентос е най-близкият до Кралски чертог Свободен град. Също като Тирош и той е възникнал като военен аванпост от валирианците. Първите петоши били търговци или мореплаватели. също като градовете-държави от Триархията, Пентош се счита за "дъщеря на Валирия". В началото той бил управляван от принс с благородническо потекло, избран сред мъжките потомци на всяко едно от така наречените четирийсет семейства. Принцът на Пентос управлявал до живот — след смъртта му избирали друг, почти винаги от различно семейство. През вековете обаче властта на принца лека-полека отслабнала, а тази на градските магистри, които го избирали се увеличила. Постепенно властта на принца станала номинална, а задълженията му — церемониални. ( да оглавява пирове и балове докато е обграден от почетна стража). Дълго време Пентос бил робовладелвски град. Той провел пет войни с Браавос, поради тази причина. Последната война между двата града принудила Пентос да подпише унизителен договор (202 година от Завоеванието). Според него той нямал право на повече от двайсет кораба, да сключват договор със Свободните дружини или каквито и да бойци извън своята Градска стража. Освен това града се отказвал от робството. Въпреки това магистрите на Пентос намерили изход, създавайки т.нар. "обвързани слуги". Това били крепостни. Макар формално да не били роби, практически те се заробвали заради дълговете си. Тъй като е най-близо до Вестерос от Свободните градове, то именно Пентос има най-сериозен контакт с него.

Лорат

Лорат е най-малкият, най-бедният и най-рядко населеният от Свободните градове. И до днес се спори кои са били първите заселници. Изглежда, че в древни времена Лорат е бил дом на тайнствена раса, известна като строителите на лабиринти. Костите които са оставали са на необикновено високи хора. Някои майстери предполагат, че става дума за хибридна раса между обикновено хора и великани. Не е ясно защо тази раса е напуснала острова, нито къде е отишла, но легендите твърдят, че древните лорати са имали враг дошъл от морето. Според едни легенди това бил русалки, а според други - хора моржове. (в тази връзка няма как да не се запитаме дали това няма връзка с тайнствената раса "Дълбоките", евентуални предци на железнородените за която писали майстерите Терон, Кирт и архимайстер Херег). Древните лорати създали лабиринта на Лорат, а според някои майстери - и лабиринта в Предела. Приписват им се и други строителни чудеса (напр. лабиринта на о-ов Лорасион; също и Високата кула в Староград и пр.). Огромните им градежи ги надживели. Книжовниците и до днес се питат каква е целта на тези градежи. Укрепления ли са били, храмове, или пък градове? Тъй като тази раса не оставила своя писменост, може само да гадаем за много неща.

След това на Лорат дошли други народи. Известно време островите били дом на дребен, смугъл и космат народ, подобен на ибенците. Живеели по бреговете и избягвали огромните лабиринти на предшествениците си. Те обаче отстъпили пред андалите, които били облечени в брони и имали железни оръжия. Скоро всеки остров си имал крал, а най-големият можел да се похвали с цели четирима. Конфликтни както винаги, андалите прекарали следващите хиляда години във война едни с други, но накрая воин, който се наричал Карлон Велики, обединил всички острови под властта си. Мечтата му била да стане крал на всички анадали. Мечтата му го изправил срещу Нарваос, който потърсил помощ от Валирия. Сто дракона полетели и изпепели армиите на Лорат и населението му. За цял век той запустял, докато не бил заселен отново - този път от валирианци.

Хиляда триста двайсет и две години преди Ориста на Валирия (Завоеванието на Егон) една религиозна секта се отлъчила от Свободната твърд и установила храма си на главния остров на Лорат. Новите лорати били следовници на Боаш, Слепия бог. Отричайки всички останали божества, тези мъже не хапвали месо, не пиели вино и крачели боси по света само по космати ризи и кожи. Техните свещеници - евнуси носели превръзки на очите, за да почитат бога само в мрак. Вярвали, че така ще се отвори третото им око и ще им позволи да видят „Висшите истини“ на съзиданието, скрити зад Воала от илюзии на зримия свят. Следовниците на Боаш вярвали, че животът е свещен и вечен в целостта си. Че всички мъже и жени са равни, че лордове и селяци, бедни и богати, роби и господари, хора и животни — всички са еднакви и еднакво достойни в очите на бога творец. Поклонниците на Слепия бог превърнали лабиринтите в свои гробници и храмове. Но постепенно заприиждали нови заселници.

Тези нови лорати отпървом били подчинени на следовниците на Боаш, които заварили. Още много години след това свещениците на Слепия бог владеели островите. След време обаче числеността на новодомците надвишила многократно тази на вярващите и култът към Слепия бог западнал. Свещениците му станали все по-алчни и корумпирани, захвърлили косматите ризи и качулките. Накрая простолюдието се вдигнало на бунт. Послушниците на Слепия бог били избити — с изключение на неколцина от тях, които се спотаили в огромния лабиринт на Лорасион.Там останали почти век, докато не умрял и последният от тях.

След падението на слепите свещеници Лорат се превърнал в Свободна твърд, управляван от съвет от трима принцове, по обичая на Валирия - Жътвен принц, Принц Рибар и Принц на улиците. Жътвеният принц бил избиран от притежателите на земя на островите; Принцът рибар — от всички притежатели на кораби и лодким; а Принцът на улиците — от свободните мъже в града. Веднъж избран, всеки принц служел до края на живота си. Днес тези титли са церемониални

Волантис

Най-прославените и най-богати Свободни градове са Волантис и Браавос. Двата града са точно противоположност. Браавос е силен по море, а Волантис по суша, Браавос е създаден от избягали роби, а Волантис е създаден като робовладелски град. Дори в настоящето (302 година от Завоеванието на Егон) на всеки един свободен човек се падат петима роби. Вътре в старата част на град (така нареченият Стар Волантис) съществуват Черните стени. Те представляват огромен лабиринт от дворци, улици, храмове и пр. Зад Черните стени волантинците все още управляват своите династии в древни дворци, където им прислужват стотици роби. Дългият мост на Волантис е едно от чудесата описани от Ломас Дългата крачка. Според обичаите на Волантис всеки роб трябва да бъде татуиран. Блудниците получават сълза под дясното око, шутовете биват жигосвани с карета по бузата, коларите - с колело и пр. В началото на съществуването си Волантис печелел от търговията между Валирия и ройнарите...докато Сарой не започнал да запада. Това довело до война на ройнарите с новозаселниците. Така се стигнало да войната на Гарин Велики и бягството на кралица Нимерия. Сриването на Сарой със земята лишило Волантис от конкуренция и го превърнало във важен търговски център. Мнозина във Волантис все още почитат старите валириански богове, но вярата в Р'хлор е добила сериозни размери. Храмът на Огнения бог, намиращ се във Волантис е най-големият в света. В "Останки от драконовите владетели" архимайстер Гримион пише, че храмът е три пъти по-голям от Великата септа на Белор. Всички служещи в него са роби - свещеници, храмови проститутки или воини и пр. Те носят на лицето си дагма олицетгворяваща пламък. Орденът им се нарича "Огнената ръка". Волантис също е Свободна твърд, по почина на Валирия и всички свободнородени собственици на земя имат глас в управлението. Всяка година населението избира триумвират от хора, които за създават законите, за съблюдават правоприлагането да командват флотилията и армията и да отговорят за ежедневните грижи на града. Изборната кампания протича десет дни, като дори жените собственици на земя имат право да гласуват.В последните няколко века длъжността се заема най-вече от членове на две съперничещи си фракции, известни като Тигрите и Слоновете