Ески Юрт

Ески Юрт (на кримскотатарски: Eski Yurt, на украински: Ескі-Юрт) е селище в югозападната част на Крим, в по-ново време – впоследствие заличеното село Подгородное, сега исторически район в западната част на град Бахчисарай. Името се превежда от кримскотатарски като „старото село“ или „старата юрта“.

История на селото

По време на Златната орда, Ески Юрт носи характера на голямо, може би градско селище, намиращо се на търговския път от пристанищата на Херсон и Инкерман към вътрешните области на Кримския полуостров. За значителния размер на селището свидетелстват мащабите на най-голямото и старо в западната половина на Крим мюсюлманско гробище Кирк Азизлер (XIV—XV век), разположено на един километър северозападно от града (днес напълно унищожено). Селището запазва значението си и в ранния период от историята на Кримското ханство, образувано като независима държава през 1441 г. Възможно е, заедно с намираща се наблизо крепост Кирк Ep, то да е използвано като юрта (в смисъл на основно, главно място) на първите кримски ханове след пренасяне на ханската столица от източната част на полуострова (град Солхат) към западната.

По-късно, след основаването през 1532 г. на Бахчисарай, селото губи своя предишен икономически и административен статут (след което вероятно и е наречено „старото село“ или „старата юрта“; оригиналното име не е известно). Въпреки това, чак до началото на 20 век Ески Юрт запазва стойността си като един от важните центрове на ислямската религия в Крим, благодарение на наличието на мюсюлманската светиня Азис Малик Ащер.

Азис Малик Ащер в Ески Юрт

В централната част на Ески Юрт е разположено Азис Малик Ащер (да не се бърка с гробището Кирк Азизлер, разположено далеч от селото): голямо гробище, за чиито център е смятана символичната могила („азис“) на Малик Ащер ен Нахаи (618 – 657), сподвижник и военачалник на халифа Али. Малик Ащер е историческа фигура, погребан е в град Ел Ариш в Египет; символични негови погребения са извършени в градовете Мардж (Египет) и Диарбекир (Турция). В преданията на кримските татари Малик Ащер е убиеца на змея, воин, първият разпространител на исляма в земите на Златната орда и Крим, убит в битка с великан на брега на река Днестър и починал от раните си в Ески Юрт.

Съвременно състояние

През 1948 г., след депортирането на кримските татари, село Ески Юрт е преименувано в Подгородное (а селото Азис, отделено по същата време от Ески Юрт – в Задорожное). Впоследствие и двете села са включени в чертите на град Бахчисарай. Паметниците на културата (четири мавзолея от XIV—XVI век през 1963 г. преминават на дължавен отчет.

Забележителности

Мавзолей на Бей Юде Султан – майката на Мохамед Шах бей (XIV—XV век).
Мавзолей на Ахмед бей – сграда от XIV—XV век (името е условно – по името на намелените наблизо надгробни плочи от XVI век).
Мавзолей на Мехмед бей от XVI век.
Мавзолей на Мехмед II Герай – ханска фамилна гробница, в която, според писмените източници, са погребани три кримски хана: Мехмед II Герай (1584), Саадет II Герай (1588), Мехмед III Герай (1629).
Малко минаре (погрешно наричано още минбар), XV—XVII век.

Външни препратки

Веб-сайт О. Гайворонского об исчезнувшем городе Эски-Юрт^{[неработеща препратка]} – описание и електронна библиотека.

Литература

Башкиров А., Боданинский У. Памятники крымскотатарской старины. Эски-Юрт // Новый Восток. – 1925. – № 8 – 9.
Иванов А. А. Надписи из Эски-Юрта /Северное Причерноморье и Поволжье во взаимоотношениях Востока и Запада в XII—XVI веках. – Ростов-на-Дону, 1989.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эски-Юрт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.