Ернст фон Фризен

Ернст фон Фризен
	Ернст фон Фризен
Роден	9 февруари 1800 г. Дрезден, Курфюрство Саксония
Починал	19 юни 1869 г. (69 г.) Касел, Кралство Прусия

Ернст фон Фризен (на немски: Ernst Freiherr von Friesen; * 9 февруари 1800 в Дрезден; † 19 юни 1869 в Касел-Вилхелмсхьое) е благородник от саксонския род Фризен, австрийски лейтенант при трон-принц ерцхерцог Фердинанд, кралски пруски камерхер и съветник, собственик на Рамелбург в графство Мансфелд.^[1]

Той е четвъртият син (от 11 деца) на политика фрайхер Йохан Георг Фридрих фон Фризен (1757 – 1824) и втората му съпруга Юлиана Каролина фон дер Шуленбург (1764 – 1803), дъщеря на граф Гебхард Вернер фон дер Шуленбург (1722 – 1788) и София Шарлота фон Велтхайм (1735 – 1793). Когато е на три години, майка му умира.^[2] Баща му Йохан Георг Фридрих се жени трети път на 15 юли 1819 г. за Каролина Бамбергер, която от 28 години е домашна помощница и възпитателка на децата му, без да съобщи на обществото. Той обаче ѝ позволява като Мадмоазел Бамбергер да участва в обществения живот на фамилията Фризен.

През 1824 г. той заедно с братята си Фридрих фон Фризен (1796 – 1871) и Херман фон Фризен (1802 – 1882) наследява трите рицарски имоти на баща им. След смъртта на Август фон Мюнхаузен през 1841 г. той става съветник на Планинския окръг Мансфелд в провинция Саксония.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Ернст фон Фризен се жени на 12 октомври 1831 г. във Волфсбург за графиня Юлия Армгард Клара фон дер Шуленберг-Волфсбург (* 23 януари 1809, Волфсбург; † 26 август, Рамелбург). Той се жени втори път на 26 ноември 1854 г. във Висбаден за фрайин Каролина Луиза Вилхелмина Паулина фон и цу Гилза (* 26 юни 1833).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Walther Hubatsch: Grundriß zur deutschen Verwaltungsgeschichte 1815 – 1945. Reihe A: Preußen. Band 6: Thomas Klein: Provinz Sachsen. Johann-Gottfried-Herder-Institut, Marburg/Lahn 1975, ISBN 3-87969-118-5, S. 124
Josef Matzerath: Sächsische Landstände am Ende der frühen Neuzeit – Johann Georg Friedrich Freiherr v. Friesen. In: Sächsischer Landtagskurier, Heft 1/2008, S. 18 f. (Onlineausgabe^{[неработеща препратка]}; PDF; 2,3 MB)
Friedrich August Schmidt: Neuer Nekrolog der Deutschen. Zweiter Jahrgang, 1824. Erstes Heft Ilmenau: Bernh. Friedr. Voigt, 1824. S. 162 – 167. (Digitalisat)
Karlheinz Blaschke: Friesen, Freiherren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 611 f.
Heinrich Theodor Flathe: Friesen: von, Freiherren. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 87.
Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 19:64
Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1970 467

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Siegfried Rösch: Goethes Verwandtschaft. Versuch einer Gesamtverwandtschaftstafel mit Gedanken zu deren Theorie (= Bibliothek familiengeschichtlicher Arbeiten. Bd. 16, ZDB-ID 504336 – 0 Forschungen zur hessischen Familien-und Heimatkunde. Bd. 6). Degener, Neustadt (Aisch) 1956, S. 248 (Ernst Freiherr von Friesen).
↑ Dietrich Werner Graf von der Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Günter Hempel Wolfsburg, ISBN 3-87327-000-5, Wolfsburg 1984, S. 232.

[1] Siegfried Rösch: Goethes Verwandtschaft. Versuch einer Gesamtverwandtschaftstafel mit Gedanken zu deren Theorie (= Bibliothek familiengeschichtlicher Arbeiten. Bd. 16, ZDB-ID 504336 – 0 Forschungen zur hessischen Familien-und Heimatkunde. Bd. 6). Degener, Neustadt (Aisch) 1956, S. 248 (Ernst Freiherr von Friesen).

[2] Dietrich Werner Graf von der Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Günter Hempel Wolfsburg, ISBN 3-87327-000-5, Wolfsburg 1984, S. 232.

[1]

[2]