Ернст Гомбрих

Ернст Гомбрих Ernst Gombrich
австрийски и английски историк
Ернст Гомбрих със съпругата си при получаването на наградата „Еразъм“ (1975)
Роден	30 март 1909 г. Виена, Австро-Унгария
Починал	3 ноември 2001 г. Лондон, Великобритания
Учил във	Виенски университет
Научна дейност
Област	История, изкуствознание
Работил в	Лондонски университет
Публикации	„История на изкуството“ (1950)
Уебсайт	Страница в IMDb
Ернст Гомбрих в Общомедия

Ернст Ханс Йозеф Гомбрих (на немски: Ernst Hans Josef Gombrich) е австрийски и английски историк и изкуствовед.

Биография

Ернст Гомбрих е роден на 30 март 1909 година във Виена, Австро-Унгария, в заможно еврейско семейство, приело протестантството. Родителите имат контакти с културните среди на Виена. Баща му, юрист, е съученик на Хофманстал, майка му е ученичка на Антон Брукнер в класа му по пиано, добра позната е на Брамс, Малер и Шьонберг. След като завършва елитната гимназия Терезианум през 1928 г., започва да следва във Виенския университет и го завършва през 1933 г. Първите му публикации са през 1930 г.

Домът в Хемпстед, в който Гомбрих живее между 1952 и 2001 г.

През 1936 г. емигрира във Великобритания, където започва да работи в Библиотеката на Аби Варбург (от 1944 г. – Институт Варбург при Лондонския университет). През Втората световна война служи в BBC, анализирайки предавания на германските радиостанции. В института Варбург работи до 1976 г., като от 1959 г. е негов директор. Поддържа приятелски отношения с Карл Попър и Фридрих фон Хайек, които, като Гомбрих, са емигрирали през 1930-те години от Австрия във Великобритания, страхувайки се от преследване от нацистите.

Синът на Гомбрих, Ричард Френсис Гомбрих (род. 1937), е известен индолог, основател на Оксфордския център за изследвания на будизма.

Умира на 3 ноември 2001 година в Лондон на 92-годишна възраст.

Влияние

Гомбрих е определян като „най-влиятелният историк на изкуството във Великобритания, а вероятно и в света“.

По-значими трудове

Корица на първото издание на The Story of Art, 1950 г.

• Weltgeschichte von der Urzeit bis zur Gegenwart. Wenen: s.n. 1935 (по-късно преиздавана под заглавието: Eine kurze Weltgeschichte für junge Leser. Von der Urzeit bis zur Gegenwart.)
  Кратка история на света за млади читатели. София: Прозорец, 1999, 384 с.
• The Story of Art. London: Phaidon 1950
• Art and Illusion. A Study in the Psychology of Pictorial Representation. London: Phaidon 1960
  Изкуство и илюзия. Превод от английски Никола Георгиев. София: Български художник, 1988, 511 с.
• Meditations on a Hobbyhorse and other Essays on the Theory of Art. London: Phaidon 1963
• Studies in the Art of the Renaissance. London: Phaidon 1967 – 1986 (по-късно преиздавана под заглавието: Gombrich on the Renaissance.)
  • 1: Norm and Form. 1967
  • 2: Symbolic Images. 1972
  • 3: The Heritage of Apelles. 1976
  • 4: New Light on Old Masters. 1986
• Aby Warburg, an Intellectual Biography. London: The Warburg Institute 1970
• The Sense of Order. a Study in the Psychology of Decorative Art. Oxford: Phaidon 1979
• Ideals & Idols. Essays on Values in History and Art. Oxford: Phaidon 1979
• The Image and the Eye. Further Studies in the Psychology of Pictorial Representation. Oxford: Phaidon 1982
• Tributes. Interpreters of our Cultural Tradition. Oxford: Phaidon 1984
• Reflections on the History of Art. Views and Reviews. Oxford: Phaidon 1987
  Изкуството и неговата история. София: Български художник, 1992, 573 с.
• Topics of Our Time. Twentieth-Century Issues in Learning and in Art. London: Phaidon 1991
• The Uses of Images. Studies in the Social Function of Art and Visual Communication. London: Phaidon 1999
• The Preference for the Primitive. Episodes in the History of Western Taste and Art. London: Phaidon 2002

Признание и награди

• Орден на Британската империя командор (1966)
• Орден на Британската империя рицар (1972)
• Австрийски кръст за принос към културата, I степен (1975)
• Pour le Mérite for Sciences and Arts (1977)
• Order of Merit (1988)
• Награда „Балзан“ за история на изкуството на Западния свят (1985)
• Награда на Виена за хуманитаристика (1986)
• Награда „Лудвиг Витгенщайн“ на Австрийската фондация за наука (1988)
• Награда „Гьоте“ на Франкфурт на Майн (1994)
• Почетен доктор на Виенския университет (1999)
• Медал „Левърхюм“ на Британската академия (2002)

Външни препратки

• Gombrich Archiv ((en))
• Тодор Т. Петев. Сър Ернст Ханс Йозеф Гомбрих (1909-2001) // Електронно списание LiterNet, № 1 (98). 12 януари 2008. Посетен на 28 юли 2024.
• Hans Belting, „Gedenkworte für Sir Ernst Gombrich“. В: Orden pour le Mérite (Hrsg.): Reden und Gedenkworte. Vol. 37 (2008 – 2009). Wallstein, Göttingen 2010, ISBN 978-3-8353-0516-8, S. 119 – 124 ((de))
• Friedrich Polleroß, „100. Geburtstag von Sir Ernst H. Gombrich“, сайт на Виенския университет, 2009 ((de))