Ернест Ебрар
| Ернест Ебрар Ernest Hébrard | |
| френски архитект | |
 Комисията за реконструкция на Солун, март 1918 година: архитектите Ернест Ебрар, Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер | |
| Роден |
4 септември 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Награди | Римска премия (23 юли 1904) |
| Ернест Ебрар в Общомедия | |
Ернест Ебрар (на френски: Ernest Hébrard) е френски архитект, работил в гръцкия град Солун и в Индокитай в първата половина на XX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Роден е в 1875 година в Париж. Завършва Парижкото училище за изящни изкуства.[1] Ебрар работи в Казабланка по осъвременяването на архитектурния план на града. Участва в реставрирането на Двореца на Диоклециан в Салона.[1]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война е в Солун като служител в Археологическата служба на Съглашенската Източна армия на Македонския фронт.[1] След Солунския пожар в 1917 година значителна част от града е разрушена. Премиерът Венизелос забранява възстановителните работи преди да бъде одобрен модерен градоустройствен план, който той възлага на Ебрар. Ернест Ебрар оглавява комисията по възстановяването на Солун и превръщането му в модерен град, като в комисията влизат още архитектите Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер, тогавашният кмет на града Константинос Ангелакис и експертът Ангелос Гинис.[2]
Планът запазва византийското наследство на града, но го превръща от османско ориенталско селище в модерен град с булеварди, съвременни улици, площади и паркове.
Във Френски Индокитай
[редактиране | редактиране на кода]
От същата 1917 година Ебрар започва да преподава градско планиране и сграден дизайн в Националната мецовска политехника в Атина, като преподавателската му работа е изключително прогресивна. Член е на Висшия технически съвет на Атина, но голямата част от неговите предложения за градско планиране в столицата остават неприложени.[1]
В 1921 година Ебрар заминава за Френски Индокитай, поканен от генерал-губернатор Морис Лон да се заеме с планирането на основните градски центрове. Освен с градско планиране, скоро след пристигането му Ебрар е натоварен и със създаването на дизайн за представителни сгради за колонията. Ебрар се заема активно с този проект. Според него архитектурата на колонията трябва да се адаптира материално, климатично и културно към страната, без да се отхвърля употребата на модерни технологии и без да се пренебрегват нуждите на съвременния начин на живот. В Индокитай Ебрар се вдъхновява едновременно и от модернистките движения, и от регионалистките разбирания, появили се във френската архитектура след Първата световна война.[3] Прекрасен пример за работата на Ебрар в Индокитай е църквата „Свети мъченици“ в центъра на Ханой.[4]
Отново в Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1927 година се завръща в Гърция и става правителствен съветник и директор на училищните сгради в Министерството на образованието на Гърция. В 1930 година Ебрар предотвратява успешно построяването на съдебна сграда в атинския квартал Макрияни, тъй като според него строежът непоправимо би навредил на района около Акропола.[1]
Връща се в Париж, където умира на 1 март 1933 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ernest Hebrard // Macedonian Heritage. Посетен на 4 декември 2018.
- ↑ Yerolympos, Alexandra. Thessaloniki before and after Ernest Hébrard. Thessaloniki, Aristotle University of Thessaloniki, 2007. с. 8.
- ↑ Rujivacharakul, Vimalin, Hahn, H. Hazel, Oshima, Ken Tadashi. Architecturalized Asia: Mapping a Continent through History. Hong Kong University Press, 2013. ISBN 978-988-8208-05-0. с. 178.
- ↑ Crossette, Barbara. The Great Hill Stations of Asia. Boulder, CO, Westview Press, 1998. ISBN 9780813333267.
|
