Направо към съдържанието

Ерменгарда (Италия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерменгарда
херцогиня на Италия, кралица на Долна Бургундия, регентка на Прованс
Родена
между 852 г. и 855 г.
Починала
896 г.
Семейство
РодКаролинги
БащаЛудвиг II
МайкаЕнгелберга
Братя/сестриГизела
СъпругБозон Виенски
ДецаЛудвиг III Слепи

Ерменгарда (Ermengarda, Ermengarde, Irmingard; * 852/855; † пр. 22 юни 896) е чрез женитбата си херцогиня на Италия, кралица на Долна Бургундия (879 – 887) и регентка на Прованс (887 – 889).

Тя е най-малката дъщеря на императрор Лудвиг II (Каролинги, † август 875) и Енгелберга († 23 март 890) от Супонидите.

Ерменгарда се омъжва през март/юни 876 г. за Бозон Виенски († 1 ноември 887) от род Бувиниди от Метц, от 879 крал на Долна Бургундия и Прованс. Той е син на граф Бувин и брат на Рихилда († 910/914), която е съпруга на император Карл II Плешиви († 877).

През май 878 г. папа Йоан VIII търси при нея и Бозон закрила по време на бягството му от сарацините и италианските благородници от Арл. Към края на 880 г. тя успешно защитава Виен, столицата на Кралство Бургундия, против обсадата от каролингските крале Карл Дебели, Лудвиг III и Карломан II под ръководството на брата на Бозон Рихард Застъпник. При втората обсада на Виен през август 881 г. войските на император Карл Дебели, който през февруари 881 г. е коронован за римски император, превземат града, ограбват го и го изгарят. Рихард взема снаха си и нейните деца под своята закрила и ги завежда в Отун, докато Бозон бяга в Прованс.

След смъртта на Бозон на 11 януари 887 г. Ерменгарда е избрана с помощта на Рихард за регентка на Прованс. През май същата година тя изпраща нейния син Лудвиг до император Карл Дебели, за да го осинови. През май 889 г. тя се подчинява на източнофранкския крал Арнулф Каринтийски.

Ерменгарда става игуменка на Сан Салваторе към Бреша.

Ерменгарда и Бозон имат три деца:

  • François Bougard, Ermengarda. In: Fiorella Bartoccini, Dizionario Biografico degli Italiani (DBI), Band 43 (Enzo – Fabrizi), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1993, S. 214 – 218.