Направо към съдържанието

Ермезинда II (Люксембург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ермезинда II
графиня на Люксембург, Ла Рош и Дюрбюи

Родена
1186 г.
Починала
ПогребанаАрлон, Белгия
Управление
Период11971247
ПредшественикОто I
НаследникХайнрих V
Герб
Семейство
БащаХайнрих IV
СъпругВалрам IV (май 1214)
Теобалд I (1197)[1]
ДецаГерхард (Дюрбюи)
Хайнрих V
Ермезинда II в Общомедия

Ермезинда II Люксембургска (на немски: Ermesinde II von Luxemburg, на френски: Ermesinde Ire de Luxembourg; * юли 1186, † 12 февруари 1247) е графиня на Люксембург, Ла Рош и Дюрбюи от 1197 до 1247 г.

Тя е единствената дъщеря и наследник на Хайнрих IV Слепи, граф на Люксембург и на Намюр († 14 август 1196), и втората му съпруга Агнес, дъщеря на Хайнрих, граф на Гелдерн.

Саркофагът на Ермезинда в Белгия

Понеже баща ѝ първо няма деца поставя за свой наследник племенника си Балдуин V от Хенегау. След раждането на Ермезинда той анулира предишното си нареждане за наследството. За да я пази баща ѝ я сгодява на 2-годишна възраст за Хайнрих II, граф на Шампан.

По-голямата част на младежките си години Ермезинда прекарва във Франция. Хайнрих II, който планува участие в кръстоносен поход, се отказва от годежа.

Ермезинда се омъжва през 1197 г. за Теобалд I (1158 – 1214), граф на Бар от Дом Скарпон. Теобалд умира на 13 февруари 1214 г. и Ермезинда, на 27 години, се омъжва през май 1214 г. за Валрам IV (1175 – 1226), херцог на Лимбург от Дом Лимбург-Арлон.

Ермезинда, два пъти вдовица, управлява Люксембург още 21 години. До смъртта си през 1247 г. тя увеличава графството три пъти по големина. Тя е много религиозна и основава няколко манастира. Погребана е в основаното от нея абатство Клерфонтейн при Арлон.

От брака си с Теобалд има децата:

  • Ренод († пр.1214), господар на Брией
  • дъщеря († 1214)
  • Елизабет († 1262), омъжена пр. 1214 за Валрам II господар на Моншау († 1242).
  • Маргарета, омъжена за Хуго III († 1243), граф на Водемон, и за Хенри дьо Бюи, регент на Водемон.

От брака си с Валрам IV има децата:

  1. fmg.ac // Посетен на 9 февруари 2016 г.
  • Johann Schötter: Erminsinde. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 231 f.
  • Camillus Wampach: Erminsindis. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 602 f. (Digitalisat).