Ерих II фон Саксония-Лауенбург (епископ)
| Ерих II фон Саксония-Лауенбург Erich von Saxe-Lauenburg | |
| епископ на Хилдесхайм и Мюнстер | |
 Ерих като 45-и епископ на Хилдесхайм | |
| Роден |
1472 г.
|
|---|---|
| Починал | 20 октомври 1522 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1502 – 1503 (Хилдесхайм); 1508 – 1522 (Мюнстер) |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Йохан IV (Саксония-Лауенбург) |
| Майка | Доротея фон Бранденбург (1446 – 1519) |
| Братя/сестри | Магнус I (Саксония-Лауенбург) Йохан IV фон Саксония-Лауенбург (епископ) Елизабет фон Саксония-Лауенбург |
| Съпруга | няма |
| Деца | няма |
Ерих фон Саксония-Лауенбург (на немски: Erich von Saxe-Lauenburg; * 1472; † 20 октомври 1522) от род Аскани, е като Ерих II от 1502 до 1503 г. 45. епископ на Хилдесхайм и като Ерих I от 1508 до 1522 г. епископ на Мюнстер.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на херцог Йохан IV от Саксония-Лауенбург (1439 – 1507) и съпругата му Доротея фон Бранденбург (1446 – 1519), дъщеря на курфюрст Фридрих II фон Бранденбург (1413 – 1471) и Катарина Саксонска (1421 – 1476). По-големият му брат е херцог Магнус I (1470 – 1543).[2][3]
През 1484 г. Ерих следва каноническо право в стария университет в Кьолн (Universitas Studii Coloniensis). През 1487 г. е ръкоположен за свещеник. На 27 октомври 1490 г. е капитулар в Кьолн и Хилдесхайм. На 21 май 1502 г. е избран за епископ на Хилдесхайм. През 1503 г. той се отказва в полза на брат му Йохан IV. Ерих се връща в Кьолн.
След смъртта на епископа на Оснабрюк и Мюнстер Конрад IV фон Ритберг през 1508 г., катедралният капител на Мюнстер избира Ерих на 24 февруари 1508 г. за епископ, въпреки кандидатите Йохан фон Ритберг, племенник на умрелия Конрад, и Франц фон Валдек.
Ерих помага на брат си Йохан, епископът на Хилдесхайм, в така наречения „Хилдесхаймски конфликт“ против херцог Хайнрих Млади фон Брауншвайг-Волфенбютел, Ерих I фон Каленберг, епископ Франц фон Минден и рицарите фон Залдерн. Затова той също е осъден (Reichsacht) от император Карл V.
Ерих поставя извънбрачния си брат Бернхардус Засе († 1539 или 1549) през 1519 г. за вай-епископ в Мюнстер. В конфликта с граф Клаус фон Текленбург той окупира през 1518 г. графството Линген, но по-късно трябва отново да го напусне. Репарациите от 4000 рейнски гулдена са платени едва през 1534 г. от наследника му Франц фон Валдек.
Между 1512 и 1515 г. по времето на епископ Ерих се престрояват фасадите на катедралата на Мюнстер.[4] За княжеската епископска замъчна капела в Засенберг, където искал да основе колегия, той подарява през 1517 г. Засенбергския олтар.[5]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wilhelm Kohl (ed.): Germania Sacra. Neue Folge, Band 37,3. De Gruyter, Berlin 2003, ISBN 3-11-017592-4 (= Bistum Münster 7. Die Diözese 3), S. 529 – 538.
- Adolf Bertram: Die Bischöfe von Hildesheim. Hildesheim, Leipzig 1896
- Friedrich W. Ebeling: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Bd. 1 Leipzig, 1858, S. 2527 f.
- Jacob Christof Iselin: Neu-vermehrtes historisch-und geographisches allgemeines Lexicon, Band 3, 1747, S. 103 (Digitalisat)
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 80.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ sasclau // Посетен на 19 октомври 2020 г.
- ↑ Erich von Saxe-Lauenburg, Bishop of Hildesheim & Münster, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Erich I. Bischof v. Münster, ww-person.com
- ↑ Johann Josef Böker: Die spätgotischen Schaufassaden des Domes zu Münster. In: Wallraf-Richartz-Jahrbuch für westdeutsche Kunstgeschichte 54, 1993, S. 31 – 75.
- ↑ Paul Pieper: Das Westfälische Landesmuseum für Kunst und Kulturgeschichte. Die deutschen, niederländischen und italienischen Tafelbilder bis um 1530. Münster 1986, S. 307 – 319.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Bishop Erich von Sachsen-Lauenburg †, Bishop of Münster, Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches, Catholic-hierarchy.org