Ерин Груел
| Ерин Груел | |
| американска учителка | |
_(cropped).jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Калифорнийски университет |
| Работила | учител |
| Семейство | |
| Съпруг | Скот Кейси (1990 – 1994) |
| Уебсайт | |
| Ерин Груел в Общомедия | |
Ерин Груел (на английски: Erin Gruwell) е американска учителка, известна с уникалния си подход на преподаване, който води до публикуването на „Гласове на свободата: Как учител и 150 тийнейджъри използваха писането, за да променят себе си и света около тях“ (1999). Филмът от 2007 г. „Гласове на свободата“ и документалният филм на PBS от 2019 г. „Гласове на свободата: Истории от сърцето“ са базирани на нейната история.
Груел бива един невероятно влиятелен учител, който не само че преподава на учениците си, но и осигурява тяхната безопасност. По време на преподаването си тя бива вдъхновение за тях да постигнат успех, като им дава насоки и бива моделът за подражание, от който се нуждаят.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Ерин Груул е родена на 15 август 1969 г. в Глендора, Калифорния в семейството на Стивън Дъглас Грууел, официален бейзболен разузнавач на „Анахаймските ангели“, и Сандра Фей Алея. Родителите ѝ се развеждат, когато тя все още е дете.
Завършила е гимназия в Ла Верн, Калифорния, и Калифорнийския университет в Ървайн, където получава награда за отличени възпитаници.
Магистърската си степен и придобива от Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч, където отново е отличена като отличен възпитаник.
Първоначалното намерение на Ерин е да отиде в юридическия факултет, за да стане адвокат, а не учител. След като гледаше размириците в Лос Анджелис през 1992 г. в новините обаче, тя решава да промени професията си на учител, защото вярва, че образованието има по-голямо значение. За този период от живота си, тя споделя: „Мислех, Боже, щом защитиш дете в съдебната зала, битката вече е загубена. Смятам, че истинските битки трябва да се случват тук, в класната стая.“[1]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Грууел започва да преподава през 1994 г. в гимназията Удроу Уилсън в Лонг Бийч, Калифорния. В училището се обучават ученици с ниски резултати. Един ученик, момче на име Шарауд, например, се е бил прехвърлил в Уилсън от друга гимназия, където се твърди, че е заплашил учителя си с пистолет.[2] Няколко месеца след учебната година обаче един от другите ѝ ученици предава бележка, изобразяваща Шарауд (афроамериканец) с изключително големи устни. Груел казва на учениците си, че именно рисунки като тази са довели до Холокоста. Посрещната е от неразбиращи погледи – никой от учениците ѝ не е чувал Холокоста, един от определящите моменти на 20 век.[3] Именно по тази причина, Груел води учениците си да гледат Списъкът на Шиндлер, както и им купува книги за това събитие (според филма – „Дневникът на Анне Франк“) със собствените си пари. Накрая, тя кани гост-лектори, преживели Холокоста. [4]
Грууел достига до своите ученици, чрез сравнения близки до тях. Например, сравнява семейната вражда в Ромео и Жулиета с битка между две враждебни банди. Освен това, Груел кара учениците си да водят дневници и видеа за нелеките си животи. Освен това, четенето за нея е изключително важно затова, освен „Дневникът на Анне Франк“, кара учениците си също да четат „Дневникът на Злата“ и „Нощ“.[5]
Воденето на дневници се превръща в утеха за много от учениците и те, някога отказвали да комуникират със съучениците си от друга раса, стават едно семейство, свързано чрез своите сходни преживявания и трудности.[3]
През есента на 1995 г. Грууел дава на всеки от своите ученици пълна торба с книги и ги кара да вдигнат тост за промяна.[2][4] Тя вижда един истински обрат в тях – всеки един „глас на свободата“ завършва гимназия и започва да посещава колеж. [6]
След преподаването
[редактиране | редактиране на кода]През 1998 г., след като преподава само четири години, Груел напуска гимназията Уилсън и става уважаван учител в резиденцията в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. По-късно основава Фондацията на гласовете на свободата, която се стреми да разпространи използвания от Груел метода за водене на дневници из цялата страна.[7]
„Дневникът на гласовете на свободата“ е книга от 1999 г., написана от самите ученици, с предговор на Ерин Груел. Той е в основата на филма от 2007 г. „Гласове на свободата“ с участието на Хилари Суонк, а Грууел е обект на документалния филм за PBS за 2019 г. „Гласове на свободата: Истории от сърцето“.
Груел е също така и автор на автобиографичен разказ за своите преживявания, озаглавен „Преподавай със сърцето си: Уроци, които научих от гласовете на свободата“, публикуван по същото време като излизането на филма.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Freedom Writers Diary Movie Questions Essay[неработеща препратка]
- ↑ а б Freedom Writers, Erin Gruwell. The Freedom Writers Diary. New York, Broadway Books, 1999. ISBN 0-385-49422-X. с. 2–5.
- ↑ а б The freedom writers: some considered her class a lost cause, but in her first year of teaching, Erin Gruwell challenged her students to become a community of writers // Instructorrr. November–December 2004. Архивиран от оригинала. Посетен на 2007-01-08.
- ↑ а б Erin Gruwell – Freedom Writers Movie – The Real Story
- ↑ McGhee, Tom. 'Freedom Writers' tale inspires students // www.denverpost.com, 2008-02-27. Посетен на 2008-03-26.
- ↑ The Book // Freedom Writers Foundation. Архивиран от оригинала на 2007-01-15. Посетен на 2007-01-08.
- ↑ About Erin Gruwell // Freedom Writers Foundation. Архивиран от оригинала на 2007-01-10. Посетен на 2007-01-08.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
