Направо към съдържанието

Еретум

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еретум (Eretum; гръцки: Ἠρητόν) е първият древен град на сабините в Лацио до Виа Салария и близо до Виа Номентана и река Тибър на 30 км от Рим. Днес там се намира град Монтеротондо.

Градът е бил на границата между територията на сабините и латините. През 503 пр.н.е. на територията на града консулите Публий Постумий Туберт и Агрипа Менений Ланат имат победа над етруските. През 458 пр.н.е. Гай Навций Рутил побеждава Еретум.[1]

От Еретум произлиза могъщата фамилия Валерии. На 13 октомври 1867 г. до града се провежда битка между въстаниците на Джузепе Гарибалди и папската войска.

През Средновековието градът е изместен на по-лесния за защита хълм Монти Корниколани, който е наричан заради облата му форма Monte Rotondo.

  1. Ливий, iii. 29.