Еремия (празник)
Еремия | |
Руска икона на пророк Йеремия | |
Други имена | Ермѝя Ирима̀ Ирмѝнден Зъ̀мски ден |
---|---|
Празнува се от | християнски и нехристиянски страни |
Вид | християнски празник |
Значение | ден на пророк Йеремия |
Дата | 1/14 май |
Обичаи | обредно пеене, ритуали |
Еремия в Общомедия |
Еремѝя (Ермѝя, Ирима̀, Ирмѝнден, Зъ̀мски ден) е християнски празник в чест на старозаветния пророк Йеремия. От православните църкви, служещи си с Новоюлианския календар, се отбелязва на 1 май по Григорианския, а от придържащите се към Юлианския календар за богослужебни цели църкви - на 14 май.
Еремия е и популярен фолклорен празник в много православни страни. На Балканите той е свързан главно с предпазването от змии.[1] В Русия отбелязва началото на пролетната сеитба, но в България битува представата, че който работи на полето в този ден, ще бъде ухапан от змия през лятото.[2]
На този ден в България и българските етнически територии се извършват няколко обреда: пъдене на змиите, газене чирепните (подници), палене на огньове.[3] Народните обредите се свързват с древната представа за хтоничната природа на змията и нейната плодоносна функция.[4]
Гонене на змии
[редактиране | редактиране на кода]Съществува легенда, че на деня на пророк Йеремия се завръща т.нар змийски цар, а за самите змии по традиция се смята, че излизат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение.Изпълняват се обреди, целящи пропъждането на змиите и предпазването от тях.
Пъденето на змиите се прави на вечерта преди Еремия с ритуали, подобни на тези извършвани на някои места срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания, предполагаемо плашещи влечугите и други подобни животни с евентуалната намеса на опасна за тях сила. Разправата, с която са заплашвани е съвсем делнична, а от стиха не става напълно ясна природата на врага им - той би могъл да бъде дух или човек, включително от женски пол (като изпълнителката на обреда), и не толкова светец, колкото убиец и разбойник (арамия/харамия):[1]
- Бягайте, змии и гушчерици!
- Я я арамията зад вратата
- Къа ви а сече главата
- Къа ви а фърли у барата.
- Бягай, бягай гъдурийо!
- Ето ти я Еремия,
- Ке ти мотат черевата
- Со железно мотоило
Подници
[редактиране | редактиране на кода]Друг обичай, който се изпълнява на Еремия, е газенето на чирепни (подници). Подниците са кръгли глинени плоски съдове, предназначени за печене на хляб.[1] Те имат диаметър около 60 сантиметра и дебелина на дъното 4 – 5 сантиметра, а ръбът им е завит нагоре, подобно на тава.[5] Подниците се използват постоянно в бита, но се приготвят със специален ритуал на празника Еремия.[1] Още в рано сутринта момите (неомъжваните млади жени) отиват да копаят специална глина, от която се изработват съдовете, и я изсипват на общо място за всяка махала.[1] Там тя се мокри и се размесва чрез газене с боси крака, в което участват всички жители, тъй като се вярва, че газенето на тази глина предпазва от ухапване на змии.[1] Вече размесената глина се разделя между къщите и всеки прави своите подници у дома си.[1]
Други обреди
[редактиране | редактиране на кода]Други обреди на Еремия са свързани с палене на огън. На някои места се палят парцали или тор, с които се запушват дупките в стените на къщата.[1] В Западна България наричанията, описани по-горе, се правят при палене на огън, който се прескача.
В някои райони този ден се празнува специално от бременните и още неродили жени, за да бъдат запазени при раждане и децата им да не се разболеят от йеремия – болест, причинявана, според съответните суеверия от различни зли сили. В Южна България се тачи за предпазване от градушка и гръм.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 623-627.
- ↑ www.peshterainfo.com
- ↑ frognews.bg
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 116. ISBN 954-8289-03-2
- ↑ www.haskovo.com, архив на оригинала от 19 август 2011, https://web.archive.org/web/20110819103553/http://www.haskovo.com/bg/page_89_42.html, посетен на 28 май 2011