Еребуни (крепост)
| Еребуни | |
 Крепостта Еребуни | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Армения |
| Град | Ереван |
| Археология | |
| Вид | крепост |
| Период | 8 – 6 век пр.н.е. |
| Еребуни в Общомедия | |
Крепостта Еребуни (на арменски: Էրեբունի), позната също като Арин Берд (на арменски: Արին Բերդ; което означава „Крепост на кръвта“), е укрепен град, разположен в Ереван, Армения. Това е една от няколкото крепости, построени в Северна Урартия и е един от най-важните политически, икономически и културни центрове от голямото кралство.[1] Самото име на Ереван произлиза от Еребуни.[2]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]В открит документ от Кармир Блур глаголът еребу-ни се използва в смисъла на „да се възползват, ограбят, откраднат или отвлекат“ последвано от директен обект. Според учените може да се интерпретира и като „да взема“ или „да хвана“ и в този смисъл при основаването си Еребуни означава „свой“, „завоевание“, „победа“.[3]
Историкът Амиад Джамука дава алтернативна етимология: ери (от ерси, хора, живеещи в областта) + буни. Буни идва, според него, от подслон. В индоевропейския корен „бун“ произлиза от арменската дума буюн (բույն) за „гнездо“.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Еребуни е основан от урартянския крал Аргишри I (785 – 753 пр.н.е.) през 782 пр.н.е.[4] Еребуни (старото име на столицата Ереван) е проектиран като велик административен и религиозен център, кралска столица.
През есента на 1950, при археологически разкопки, водени от Константин Хованисян са открити Арин Берд и основите на града. Намерени са и много исторически доказателства и ръкописи, съхраняващи историята на Еребуни.
Цар Аргищи от Урарту, основателят на крепост в североизточната част на днешното селище, оставя следния надпис:
| „ | „С могъществото на бог Халди аз, Аргищи, син на Менуа, построих тази непревземаема крепост и я нарекох Еребуни…“.[5] | “ |
През вековете името Еребуни се променя в Ирпуни, Еривуни, Ериван и накрая в съвременното Ереван. В местния музей могат да се видят предмети от онази епоха, както и надписи на хиляди години.
Запазени са и останки от светилището на бог Халди, като археолозите са открили, че подът на храма е бил покрит с малки дъсчици, много наподобяващи на паркет.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Позицията на крепостта е стратегическа. Основният път води към Катедралата.[6]
В Югозападната част има храм на Халди.
През 1968 е открит Музеят за история на Еребуни – открит по съвпадение с 2750-а годишнина на Ереван.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Умален модел на крепостта Еребуни -
-
Външните стени на Еребуни -
Външните стени на цитаделата
(изглед към Ереван) -
Храмът „Суси“ -
-
.jpg)
.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Erebuni Fortress Elevation and Position // Архивиран от оригинала на 2019-08-15. Посетен на 2018-07-13.
- ↑ Israelyan, Margarit A. Էրեբունի: Բերդ-Քաղաքի Պատմություն (Erebuni: The History of a Fortress-City). Yerevan, Hayastan Publishing Press, 1971. с. 8 – 15. (на арменски)
- ↑ Israelyan. Erebuni, pp. 12 – 13.
- ↑ Arutjunjan [Harootunian], N.V. Երևանի հիմնադրման ժամանակի հարցի շուրջը // Patma-Banasirakan Handes [Historical-Philological Journal] 2 – 3. Academy of Sciences of Armenia, 1959. с. 78 – 96. Посетен на 15 август 2014.
- ↑ Israelyan. Erebuni, p. 9.
- ↑ Deschamps, Stephane. Erebuni in the context of Urartean fortresses in the Ararat plain: Sources and problems // Quaternary International 395. DOI:10.1016/j.quaint.2015.08.056. с. 208 – 215.
- gantegh.agbubulgaria.org Архив на оригинала от 2018-07-12 в Wayback Machine.
- www.nasamnatam.com
- www.agoda.com
- vestnikstroitel.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт Архив на оригинала от 2018-06-18 в Wayback Machine.
- Крепостта Еребуни в Панорамио: photo1 Архив на оригинала от 2017-10-28 в Wayback Machine., photo2 Архив на оригинала от 2017-10-14 в Wayback Machine., photo3 Архив на оригинала от 2017-10-14 в Wayback Machine., photo4 Архив на оригинала от 2017-10-16 в Wayback Machine., photo5 Архив на оригинала от 2017-10-16 в Wayback Machine.