Епиметей (спътник)

Епиметей
	Епиметей
Естествен спътник на Сатурн
	Епиметей, заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от	Ричард Уокър
Дата	18 декември 1966 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)	151 422 km
Ексцентрицитет (e)	0,009
Орбитален период (P)	0,6956 дни
Инклинация (i)	0,37°; (към екватора на Сатурн)
Физически характеристики
Среден диаметър	138×110×110 km
Обем	≈ 780 000 km3
Маса (m)	5,35×1017 kg
Средна плътност	0,61 g/cm3
Екваториална гравитация	0,008 m/s2
Втора космическа скорост	≈ 0,035 km/s
Период на въртене	синхронен
Наклон на оста	0
Албедо	0,5
Повърхностна температура (T)	≈ 78 K
	Епиметей в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Епиметей.

Епиметей е естествен спътник на Сатурн, носещ името на героя от древногръцката митология Епиметей. Като алтернатива се употребява Сатурн-11.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Янус и Епиметей заемат практически една и съща орбита около Сатурн. Поради тази причина първоначално те са се считали за едно и също тяло.

Спътникът е открит от Удуин Долфус на 15 декември 1966 г.^[2] Новооткритият обект получава предварителното означение S/1966 S 2. Малко преди това Жан Тексеру заснема Янус на 29 октомври 1966 г. без да го разпознае като спътник на Сатурн.^[3] На 18 декември същата година Ричард Уокър прави сходни наблюдения и открива Епиметей.^[4]

Едва 12 години по-късно, през октомври 1978 г. Стивън Ларсон и Джон Фонтен заключват, че двете наблюдения през 1966 са на различни тела на сходни орбити около Сатурн.

Янус е наблюдаван от Пионер 11 при преминаването на апарата през Сатурновата система на 1 септември 1979 г. Три уреда за регистриране на частици отчитат „сянката“ му.^[5] Спътникът е заснет от Вояджър 1 на 1 март 1980 г.

Имената на двата спътника са утвърдени през 1983 г.

Орбитални взаимодействия между Епиметей и Янус[редактиране | редактиране на кода]

Епиметей и Янус са коорбитални спътници. Текущият орбитален радиус на Янус е 151 472 km, докато този на Епиметей е 151 422 km (разлика от около 50 km). Въпреки че тази разлика е по-малка от диаметрите на двата спътника (115 km за Епиметей и 178 km за Янус), спътниците не се сблъскват поради взаимното им гравитационно въздействие, което периодично изменя орбитите им. На всеки четири години тялото, намиращо се на по-ниска орбита, настига тялото на по-висока орбита, което се движи по-бавно. Взаимното привличане на телата води до снижаване на орбитата на тялото, което бива настигано и повишаване на орбитата на другото тяло. Така тялото, което бива настигано поради по-ниската си орбита, започва да се движи по-бързо от другото. В резултат на това двете тела де факто разменят орбитите си и избягват взаимен сблъсък.

Най-скорошното разменяне на орбити се осъществява на 21 януари 2006 и през 2010 г., когато орбиталният радиус на Янус се увеличава с ~20 km, а този на Епиметей намалява с ~80 km. Орбитата на Янус е по-малко засегната, защото той е около четири пъти по-масивен от Епиметей. Този ефект е единственият известен в Слънчевата система.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

На повърхността на Епиметей са налични няколко кратера с диаметър по-голям от 30 km, както и големи и малки бразди. Поради значителния брой кратери се счита, че повърхността на спътника е древна. За Янус и Епиметей се счита, че произхождат от общо тяло, вероятно разделило се на две части под въздействието на сблъсък с друго тяло скоро след зараждането на сатурновата система. Поради ниската си плътност и високо албедо за Епиметей се счита, че е поресто тяло, изградено предимно от лед.

Апаратът Касини-Хюйгенс се сближи с Епиметей на 3 декември 2007 г.