Ентерохеморагични бактерии

Колонии на щама *Escherichia coli O157:H7*.
**(A)** 43895OW (*curli non-producing*) и
**(B)** 43895OR (*curli producing*), култивирани върху агар в течение на 48 часа при 28 °C.

Ентерохеморагични бактерии са определени бактерии, причиняващи чревни инфекциозни кръвоизливи и кървава диария поради отделяне на токсини, разрушаващи стените и кръвоносни съдове на червата. Първите случаи на ентерохеморагични диарии са наблюдавани през 1982 г. причинени от патогенна Ешерихия коли (Escherichia coli O157:H7)^[1].

Клинична картина

Акутна кървава диария с коремни спазми с лека или субфебрилна телесна температура 37,5 – 38,5 °C^[1]; обикновено продължава 1 седмица. Болестта ескалира до хемолитично-уремичен синдром (ХУС) в около 8 % от инфекциите. Лицата с тази болест изпитват остра бъбречна недостатъчност често изискваща хемодиализа и кръвопреливания. Някои пациенти не се оправят от офанзивата на бацила и развиват хронична бъбречна недостатъчност или неврологични увреждания (напр. припадъци или мозъчни инсулти). Някои изискват хирургически операции за изрязване на част от повредените черва^[1]. Оценява се, че фаталните случаи в САЩ са около 61 годишно; 3 – 5 % от пациентите, които развиват ХУС умират^[1].

Етиология

Болестотворните представители са най-често произвеждащият шига-подобни токсини грам-негативен ентеробацил Escherichia coli от серотип O157:H7; (Escherichia coli (STEC)) серотип О104:Н4 и щамовете О26, О111 и О103.

Инцидентност

Годишно само в Съединените щати случаите са около 110 000^[1]. Рядко се докладват случаите в по-слабо индустриализираните страни с по-малко интензивно медицинско лечение. Ежегодно в Съединените щати се хоспитализират около 3200 души поради крайността на симптомите^[1].

Особености

Заболяването често е погрешно диагнозирано и това коства скъпи и инвазивни диагностични процедури, предимно да се отхвърли вероятността за раково заболяване или улцеративен колит. Пациентите, които развиват ХУС често изискват продължителна хоспитализация с хемодиализа и дългосрочна диспансеризация (проследяване).

Епидемиология

Основен източник на инфекцията е мляното говеждо месо. Други източници включват употреба на непастьоризирани млека и сокове, листни зеленчуци от рода на зелето, марулята и спанака, както и консумация на различни салами и контакт с крави. Предаване на болестта чрез водоеми заразени с бацила поради фекално оттичане или съвместна употреба с животни се осъществява при случайно гълтане на вода при къпане или плуване. Възможно е заразяване от недостатъчно хлорирана вода (питейна). Организмът се предава лесно от човек на човек и е труден за контрол в детски ясли или градини, както и в други центрове с концентрация на деца, поради засилени контакти и ниска хигиена.

Рискови групи

Няма специални рискови групи. Деца между 0 и 5-годишна възраст и възрастните хора е по-вероятно да развият сериозни усложнения.

Епидемии

След първото описание на тази болест през 1982 г., са докладвани инфекции в повече от 30 страни на шест континента (всички без Антарктида).

Предотвратителни и диагностични мерки

Използването на електрофореза увеличава способността да се идентифицират бързо епидемните огнища.
Търсят се способи да се намали чревното бацилоносителство на O157:H7 при добитъка.
Разработват се хигиенни методи:
- в кланиците за намаляване на замърсяването на месото; насърчава се използването на облъчване на говеждото месо с ниски дози на радиация за повишаване на безопасността на говеждата кайма;
- на пазарите – идентифицират се начини за предотвратяване на замърсяването на непастьоризирани храни и зеленчуци;
- образова се обществеността за правилно изпичане на говеждата кайма – препоръчва се използването на цифрови термометри за незабавно измерване на температурата във вътрешността – да е по-висока от 60 °С ^[2], но според следващия източник, дори до 72 °C, поддържана поне 15 секунди^[3].
При епидемии, се търси виновния патоген за епидемията чрез навременни микробиологични/клинични лабораторни изследвания.

Изследователски направления

Опознаването на екологията на този организъм по говедата и други преживни животни, може да помогне при развиване на методи за намаляване разпространението в храните и животните.
Познание за това как този патогенен замърсява месообработвателната продукция, може да доведе до мерки за увеличаване на хранителната безопасност.
Намаляване на разпространението на тези инфекции би намалило ХУС, главна причина за бъбречна недостатъчност при децата.
Подчертава се необходимостта от по-добри практики за контрол на инфекцията чрез ефективно миене на ръцете със сапун.

Геномна последователност на О157:Н7

Колектив от института Казуса в Осака, Япония (Kazusa DNA Research Institute) завърши хромозомната последователност на щама O157:H7, изолиран от епидемията в Сакаи. Готови са резултатите от генното сравнение с доброкачествения лабораторен щам K-12 MG1655. Хромозома е 5.5 Mb (Mb -милиона бази) с 859 Kb (Kb -хиляди бази) повече от този на К-12. Идентифицираната силно запазена между двата щама последователност от 4.1 Mb, представлява „гръбнакът“ на E. coli хромозомата. Останалите 1.4 Mb от херомозомната последователност се състоят от специфични за O157:H7 характеристики, които са хоризонтално прехвърлени от чужда ДНК. Хромозомата на O157:H7 кодира 1632 протеина и 20 тРНК, които не се наблюдават в К-12. Сред тях се приема, че най-малко 131 протеина са свързани с вирулентността на бацила.^[4]

Вижте също

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е CDC Escherichia coli O157:H7 and other Shiga toxin-producing Escherichia coli (STEC), Centers for Disease Control and Prevention
↑ Induced Heat Resistance in E. Coli, United States Department of Agriculture, Agricultural Research Service, „Juneja and colleagues subjected beef gravy samples containing E. coli O157:H7 to 114.8oF for 15 to 30 minutes, heat-shocking the bacteria at a temperature not quite sufficient to kill them. Then they cooked the gravy to a final internal temperature of 140^oF.“
↑ „the latest recommendation is that each hamburger pattie must reach an internal temperature of 160 degrees F.“, архив на оригинала от 8 август 2011, https://web.archive.org/web/20110808144849/http://people.ku.edu/~jbrown/ecoli.html, посетен на 7 юни 2011
↑ Hayashi, Tetsuya и др. Complete Genome Sequence of Enterohemorrhagic Eschelichia coli O157:H7 and Genomic Comparison with a Laboratory Strain K-12 // DNA Research, Oxford, UK 8 (1). 8 януари 2011. DOI:10.1093/dnares/8.1.11. с. 11 – 22. Посетен на 6 юни 2011. The O157:H7 chromosome encodes 1632 proteins and 20 tRNAs that are not present in K-12. Among these, at least 131 proteins are assumed to have virulence-related functions.

[CDC-1] а ^б ^в ^г ^д ^е CDC Escherichia coli O157:H7 and other Shiga toxin-producing Escherichia coli (STEC), Centers for Disease Control and Prevention

[2] Induced Heat Resistance in E. Coli, United States Department of Agriculture, Agricultural Research Service, „Juneja and colleagues subjected beef gravy samples containing E. coli O157:H7 to 114.8oF for 15 to 30 minutes, heat-shocking the bacteria at a temperature not quite sufficient to kill them. Then they cooked the gravy to a final internal temperature of 140^oF.“

[3] „the latest recommendation is that each hamburger pattie must reach an internal temperature of 160 degrees F.“, архив на оригинала от 8 август 2011, https://web.archive.org/web/20110808144849/http://people.ku.edu/~jbrown/ecoli.html, посетен на 7 юни 2011

[4] Hayashi, Tetsuya и др. Complete Genome Sequence of Enterohemorrhagic Eschelichia coli O157:H7 and Genomic Comparison with a Laboratory Strain K-12 // DNA Research, Oxford, UK 8 (1). 8 януари 2011. DOI:10.1093/dnares/8.1.11. с. 11 – 22. Посетен на 6 юни 2011. The O157:H7 chromosome encodes 1632 proteins and 20 tRNAs that are not present in K-12. Among these, at least 131 proteins are assumed to have virulence-related functions.

[1]

[2]

[3]

[4]