Енрике II Кастилски

Енрике II Кастилски
	Енрике II Кастилски
крал на Кастилия и Леон
	Детайл от Мадона с младенеца – Маеста,; кралят е изобразен като донатор ок. 1350
Роден	13 януари 1334 г. Севиля
Починал	29 май 1379 г. (45 г.) Испания
Погребан	Испания
Религия	католицизъм
Управление
Период	1369 – 1379
Предшественик	Педро I Жестокия
Наследник	Хуан I Кастилски
Герб
Семейство
Род	Династия Трастамара
Баща	Алфонсо XI
Братя/сестри	Санчо д’Албуркерке; Педро I Жестокия
Деца	Хуан I Кастилски; Леонор Кастилска
Други роднини	Фернандо I Арагонски (внук)
	Енрике II Кастилски в Общомедия

Енрике II Кастилски (на испански: Enrique II de Castilla; * 13 януари 1334, Севиля ; † 29 май 1379, Санто Доминго де ла Калсада) е крал на Кастилия и Леон (от 23 март 1369 година). Основател на Династия Трастамара.

Произход

Енрике, граф на Трастамара, е извънбрачен син на крал Алфонсо XI Кастилски (1311 – 1350) и Леонора де Гусман (1310 – 1351).^[1]

Борба за престола

През 1366 г., Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия намира съюзник в лицето на френския военачалник Бертран дю Геклен, обединил около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в Кастилия, като съюзник на Енрике превзема редица ключови крепости, сред които и столицата Бургос. Там на 5 май 1366 година Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон.^[2] През ноември същата година, Енрике не успява да превземе галисийската крепост Луго, а на 3 април 1367 година е разбит при Нахера от крал Педро I Жестоки, който е поддържан от английската армия командвана от Едуард Черния принц. След това поражение, той се скрива в Пиренеите.^[3]

На следващата 1368 г., Черният принц, болен от дизентерия и остава почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания), е принуден да напусне Иберия. Скоро Педро не може да се разплати с англичаните и се лишава от тяхната помощ. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен в битката при Монтиел на 22 март 1369 година. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно и убива Педро I Жестоки.

Тази победа не донася на Енрике II окончателно утвърждаване на кастилския трон. Против него създават коалиция кралят на Португалия, Фернанду, и Джон Гонт, херцог на Ланкастър.^[4] Първата война с него (1369 – 1371) се води пасивно и завърщва с годеж между Фернанду I и дъщерята на Енрике II Леонора. В хода на втората война (1373 год) Енрике разгромява войска на съюзниците и обсажда Лисабон. Фернанду I е принуден да подпише унизителен мир. Впоследствие Енрике II успешно се бори с опозицията сред кастилското дворянство, но с цената на ослабване на централната власт, тъй като раздава много земи и владения на своите поддръжници.

Брак и деца

На 27 юли 1350 Енрике II се жени за Хуана Мануел, дъщеря на Хуан Мануел, принц на Вилена, младши клон на кралския дом на Кастилия. Те имат три деца:

Хуан I Кастилски (1358 – 1390)
Елеонора (1361 – 1425), съпруга на крал Карл III Наварски
Хуана (1367 – 1374)

Има извънбрачни деца припознати през 29 май 1374:

Алфонсо (1355 – 1398)
Ленор
Хуана
Констанца
Фернандо (1365 – 1438)
Мария (1375 – сл. 1393)
Федериго
Беатрис († 1409)
Eнрике (1378 – 1404)
Педро († 1366)
Изабел
Инес († сл. 1443)
Хуана

Галерия готическо изкуство с образа на крал Енрике

Мадона с донатор Енрике
Прадо
Стъклопис от Алкасар
Релефен медальон с образа на Енрике
Коронацията на Енрике
миниатюра
Надгробна статуя на Енрике в катедрала Света Мария, Толедо

Източници

↑ Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
↑ Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5
↑ López de Ayala, Pedro (1994 – 1997). Crónica del rey don Pedro y del rey don Enrique, su hermano, hijos del rey don Alfonso Onceno (edición crítica y notas de Germán Orduna; estudio preliminar de Germán Orduna Y José Luis Moure). Buenos Aires. OCLC 489686613.
↑ Valdeón Baruque, Julio (1996). Enrique II. Palencia: Diputación Provincial de Palencia. ISBN 84-8173-051-3.

[1] Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.

[2] Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5

[3] López de Ayala, Pedro (1994 – 1997). Crónica del rey don Pedro y del rey don Enrique, su hermano, hijos del rey don Alfonso Onceno (edición crítica y notas de Germán Orduna; estudio preliminar de Germán Orduna Y José Luis Moure). Buenos Aires. OCLC 489686613.

[4] Valdeón Baruque, Julio (1996). Enrique II. Palencia: Diputación Provincial de Palencia. ISBN 84-8173-051-3.

[1]

[2]

[3]

[4]