Енклитика
Енклитика е термин от езикознанието, с който се означава едносрична дума без собствено ударение, която е тясно свързана с предшестващата я дума и се изговаря заедно с нея. В поетическата реч енклитиката образува една ритмическа цялост (стъпка) с предходната дума, която има свое ударение.[1]
Примери: гордея се, страх ме е, аз съм,[2] ходи ли, Иване бе, кажи ми, остави я, някой си, мамо ма, Пенке ле[1].
Терминът с противоположно значение е проклитика.[2]