Енгелберт II фон Насау
| Енгелберт II фон Насау Engelbert II von Nassau | |
| граф на Насау-Бреда | |
 Портрет на Енгелберт II ок. 1500 г. (Meister der Fürstenbildnisse) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Бреда, Нидерландия |
| Управление | |
| Период | 1475 – 1504 |
| Предшественик | Йохан IV фон Насау-Диленбург |
| Наследник | Йохан V |
| Други титли | господар на Бреда |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Йохан IV |
| Братя/сестри | Йохан V Анна фон Насау-Диленбург Адриана фон Насау-Диленбург Йохана фон Насау-Диленбург |
| Съпруга | Кимбурга фон Баден (19 декември 1468) |
| Енгелберт II фон Насау в Общомедия | |
Енгелберт II фон Насау (на немски: Engelbert II, der Ruhmreiche; * 17 май 1451, Бреда; † 31 май 1504, Брюксел) е господар на Бреда и от 1475 до 1504 г. граф на Насау-Бреда.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-възрастният син на граф Йохан IV фон Насау (1410 – 1475) от Дом Насау и на Мария (1426 – 1502) от Лоон-Хайнсберг.
Енгелберт II се жени на 19 декември 1468 г. в Кобленц за Кимбурга фон Баден (1450 – 1501), дъщеря на маркграф Карл и Катарина Австрийска, дъщеря на херцог Ернст Железни, по-малка сестра на император Фридрих III. Бракът остава бездетен, но той има две извънбрачни деца.
През 1473 г. той е приет в Ордена на Златното руно.
През 1475 г. Енгелберт наследява баща си и оттогава се нарича граф на Насау-Диленбург и Вианден, господар на Бреда. От 1486 г. Енгелберт II е щатхалтер на Фландрия и гуверньор на Лил. През 1496 г. той става и щатхалтер на Графство Холандия.
Енгелберт умира през 1504 г. и е наследен от брат му Йохан V.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Paul de Win: Engelbert II, comte de Nassau-Dillenburg et de Vianden. In: Raphaël de Smedt (Hrsg.): Les chevaliers de l'ordre de la Toison d'or au XVe siècle. Notices bio-bibliographiques (= Kieler Werkstücke. Reihe D: Beiträge zur europäischen Geschichte des späten Mittelalters. Bd. 3). 2., édition entièrement revue et enrichie. Lang, Frankfurt am Main u. a. 2000, ISBN 3-631-36017-7, S. 180 – 183, Nr. 77.
- Karl E. Demand: Die letzten Katzenelnbogener Grafen und der Kampf um ihr Erbe. In: Nassauische Annalen. Band 66. Verein für Nassauische Altertumskunde und Geschichtsforschung, Wiesbaden 1955, S. 93 – 132 (online).