Емма фон Лезум
| Емма фон Лезум | |
| германска благородничка и светица | |
 Паметник на Емма в Лезум | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 3 декември 1038 г.
|
| Канонизация | |
| Празник | 3 декември |
| Семейство | |
| Майка | Адела от Хамаланд |
| Братя/сестри | Майнверк |
| Емма фон Лезум в Общомедия | |
Емма фон Лезум (на немски: Emma von Lesum, Imma von Stiepel; „die Erhabene“; * ок. 975/980; † 3 декември 1038, Лезум, днес в Бремен) е графиня от богатата и знатна саксонска благородническа фамилия Имединги и след смъртта ѝ Светия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на граф Имед IV от род Имединги († 983) и съпругата му Адела от Хамаланд († 1021/1028) от фамилия Билунги, дъщеря на граф Вихман IV от Хамаланд († 973). Сестра е на Майнверк († 5 юни 1036), от 1009 г. епископ на Падерборн.
Емма фон Лезум се омъжва за Лиутгер (Лиудгер) († 26 февруари 1011), граф на Лезум и Вестфаленгау, от фамилия Билунги, син на саксонския херцог Херман Билунг († 973) и Ода Саксонска († сл. 973). Крал Ото III подарява на двойката през 1001 г. кралското омение в Щипел (днес в Бохум), където Емма през 1008 г. построява църква в чест на Света Богородица, която става много посещавано место за поклонение.
След ранната смърт на нейния съпруг през 1011 г. Емма се оттегля в Лезум, помага с нейни средства на катедралата в Бремен, където нейният роднина Унван е архиепископ. Тя подарява на катедралния капител имението си и църквата в Щипел. Емма се грижи особено много за бедните. По-късно тя е почитана като Светия. Нейният гроб съществува до 16 век в Бремската катедрала.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Paul Derks: Liudger und Emma, „Grafen von Stiepel“ – Die Quellen und die historische Überlieferung. Der Märker, Landeskundliche Zeitschrift für den Bereich der ehem. Grafschaft Mark und den märkischen Kreis 47 (1998), S. 12 – 20.
- Dieter Riemer: Graf Huno auf der Spur, cap. Die Rikquur-Urkunde von 1059. In: Die frühen Oldenburger Grafen. Förderkreis Palais Rastede e.V. (Hsg.), S. 7 – 45 [S. 19 – 28], Isensee Verlag, Oldenburg 2008, ISBN 978-3-89995-534-7.
- Dieter Riemer: Die Stiftsdame Rikquur – eine Billungerin?. Jahrbuch der Männer vom Morgenstern 96 (2016) S. 13 – 40.
- Gerhard Schmolze: Gräfin Emma oder Frau Imma, die Gattin des Grafen Liudger, Bremens Wohltäterin im Mittelalter in Geschichte und Legende, Sage und Kunst. Johann Heinrich Döll-Verlag, Bremen 1988.
- Herbert Schwarzwälder: Das Große Bremen-Lexikon. Edition Temmen, 2003, ISBN 3-86108-693-X.
- Herbert Schwarzwälder: „Gräfin“ Emma von Lesum und der „Bremer Krüppel“, Historische Wahrheit-Sage-Dichtung. In: Jahrbuch der Wittheit zu Bremen 18, Bremen 1974, S. 387 – 406.
- Ekkart Sauser: EMMA (Imma) von Lesum. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 16, Bautz, Herzberg 1999, ISBN 3-88309-079-4, Sp. 453 – 454.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Emma (Imma) von Lesum
- Emma, Gräfin von Lesum Архив на оригинала от 2014-07-07 в Wayback Machine.
- Von der Bürgerweide zum Bürgerpark. Die Legende der Gräfin Emma
- Raimund Trinkaus: Eintausend Jahre Stiepeler Dorfkirche 1008 – 2008? Bochum, 2007 (online[неработеща препратка]; PDF; 14,6 MB)