Емине Мебруре Аксолей
| Емине Мебруре Аксолей Emine Mebrure Aksoley | |
| турска феминистка и политик | |
| Родена |
1902 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Политика | |
| Партия | Републиканска народна партия |
Айше Гюнел (на турски: Emine Mebrure Aksoley) е турска просветна деятелка, боркиня за права на жените, политичка, депутат във Великото национално събрание на Турция и сенаторка.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Родена е 10 август 1902 година в македонския град Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Халит Сезай Гюран, майор от запаса от Османската армия (1861-1922) и жена му Фатма.[3][4] След Балканските война в 1912 - 1913 година, вследствие на които Солун остава в Гърция, семейството се изселва в Анадола и живее в Бандърма и Алашехир, където баща ѝ служи във войската след началото на Първата световна война.[5]
Емине завършва начално училище в Бандърма, след което учи в Измирската девическа гимназия и в Чамлъдженската девическа гимназия в Юскудар, Царигра.[6] Семейството се установява в Анкара, откъдето баща ѝ се включва в Турската война за независимост (1919–1922).[4][5]
В 1923 година Емине се жени за Ахмет Ихсан (по-късно Аксолей) (1899–1975),[5] който става инженер и офицер в Турската армия, и се пенсионира като бригадир.[6][7][8] Благодарение на следването на мъжа си в чужбина, Емине живее дълго време в Германия и известно време във Франция, Англия и Унгария.[5] По време на престоя си в Германия прави проучване на социалните институции.[4][5]
След завръщането си в Турция, Емине се записва в Юридическия факултет на Анкарския университет, който завършва с отличие в 1938 година.[5][6] Започва кариера като учителка, отваряйки частно начално училище в анкарския квартал Чанкая.[3][4]
Социална активистка
[редактиране | редактиране на кода]В 1938 година участва в програмата „Селски дела“ на анкарския проект Халкеви. На следната година работи с комитет за облекчаване на съдбата на пострадалите от Ерзинджанското земетресение. Между 1940 и 1941 година Аксолай е членка на Благотворителното дружество и служи като негов генерален секретар[9] и заместник-председател.[4][5][6][10]
Аксолей е сред основателите на Съюза на турските жени при повторното му основаване на 13 април 1949 година. Организацията е основана на 7 февруари 1924 година, но е разпусната след парламентарните избори в Турция в 1939 година, след сметнатия за задоволителен избор на 18 жени в парламента.[11][12] Между 1949 и 1951 година Аксолей е председател на Съюза.[4][5][6][10]
Политик
[редактиране | редактиране на кода]Аксолей влиза в политиката в 1928 година като членка на Републиканската народна партия (РНП).[6] Два мандата е депутат от Анкара - в VII (1943–1946) and the VIII парламент (1946–1950),[13] на Велико национално събрание на Турция (ВНСТ).[4][6] По време на двата си мандата участва в няколко парламентарни комисии.[5] След като напуска парламента заема различни административни постове в РНП и продължава със социалната си активност.[4][5][6]
В 1961 година Аксолай е назначена като представителка на РНП в Учредителното събрание, създадено от военната хунта след Преврата в Турция от 1960 година.[4] Избрана е в Сената на републиката като депутат от Истанбул от РНП при обновяването на 1/3 от Сената след изборите за Сенат от 1964 година,[6][14] и е сенатор до 1973 година.[4] Тя е част от парламентарната делегация, която официално посещава Югославия през септември 1967 година.[5]
Писателка
[редактиране | редактиране на кода]Аксолей пише статии в защита на правата на жените и кемалистките принципи във вестника на РНП „Улус“.[4] В 1970 година пише книга за своята 42-годишна политическа кариера в РНП, озаглавена „Някои примери от 42-те ми години в РНП“.[15]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Аксолей умира на 2 март 1984 година на 81 години.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Söz Alanlar - Emine Mebrure Aksoley // Türkiye Büyük Millet Meclisi - Tutanak Dergisi. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ C. Senatosu B : 36 18. 1. 1966 O : 1 İSTANBUL // TBMM. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ а б в Demirel, Ahmet. Tek Partinin İktidarı - Türkiye'de Seçimler ve Siyaset (1923-1946). İletişim Yayınları, 1 May 2015. ISBN 978-975-051-055-7. с. 493. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Türk Parlamento Tarihinde Kadın Parlamenterler - 1935-2009 // Türkiye Büyük Millet Meclis. Архивиран от оригинала на 2021-03-11. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Cumhuriyet Senatosu Dönemi Kadın Siyasetçilerin Türk Kamu Bürokrasisindeki Yeri Ve Önemi Üzerine Bir İnceleme // {{{journal}}} 5 (8). Toros Üniversitesi İktisadi, İdari ve Sosyal Bilimler Fakültes - Sosyal Bilimler Dergisi, June 2018. Посетен на 15 December 2020.
- ↑ а б в г д е ж з и 25 Haziran 1964 Tarihli Akis Dergisi Sayfa 16 // Gaste Arşivi. Посетен на 14 December 2020.
- ↑ Güner, Tahsin. Bir Generalin Yayınlanmamış Anıları // Avrupa Postası, 31 January 2012. Посетен на 14 December 2020.
- ↑ İhsan Aksoley // 10000 Kitap. Посетен на 15 December 2020.
- ↑ Cumhuriyetin 18. yıl dönümünde hitabeler ve konferanslar // Türk Tarih Kurumu. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ а б Toplum Hekimliğine Gönül Verenler - 18 Türkiye'nin Öncü Toplu Hekimi: Dr. Mehmet Cemalettşn Or // {{{journal}}}. Çalışma Ortamı Dergisi, March 1992. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ Tarihçe // Türk Kadınlar Birliği. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ 31 Mart Vakası'nın bıraktığı derin izler // Milliyet, 13 April 2020. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ Ankara 1946 Genel Seçimi Sonuçları // Yeni Şafak. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ Söz Alanlar - Mebrure Aksoley // Türkiye Büyük Millet Meclisi Tutanak Dergisi. Посетен на 13 December 2020.
- ↑ Aksoley, Mebrure. C.H.P de 42 Yıllık Çalışmalarımdan Bazı Örnekler. Baha Matbaası, 1970. Посетен на 13 December 2020.
