Емил Холуб
Емил Холуб Emil Holub | |
чешки изследовател | |
Роден |
7 октомври 1847 г.
|
---|---|
Починал | 21 февруари 1902 г.
|
Погребан | Виена, Австрия |
Националност | Чехия |
Учил в | Карлов университет |
Подпис | |
Емил Холуб в Общомедия |
Емил Холуб (Голуб) (на чешки: Emil Holub) е чешки лекар, изследовател, картограф и етнограф на Южна Африка.
Ранни години (1847 – 1872)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 7 октомври 1847 година в Холице, Източна Бохемия (тогава в Австрийската империя, днес Чехия), в семейството на общински лекар. През 1872 завършва медицина в Университета в Прага и заминава за Южна Африка като лекар. Мечтата му е да продължи изследванията на любимия си пътешественик Дейвид Ливингстън в Африка. Заселва се близо до Кимбърли, където практикува медицина.
Експедиционна дейност (1873 – 1887)
[редактиране | редактиране на кода]След като събира за около година необходимите средства от медицинската си практика в диамантените мини от 1873 до 1879, Холуб предприема няколко пътешествия в западните части на Трансваал, областите населени с бечуани (днес Република Ботсвана) и земите на народа бароце (днес Република Зимбабве), като достига на север до водопада Виктория. Опитва се да открие изворите на река Замбези, но заболява от треска и пътуването му се проваля. По-късно изследва областта около изворите на река Лимпопо.
През 1879 се завръща в родината си като донася богати естественоисторически и етнографски колекции, в т.ч. стотици петроглифи – образци от наскални рисунки, автори на които са бушмените. Макар по време на пътешествията си младия чешки лекар посещава отдавна известни и изследвани райони от Африка, неговият принос за научното опознаване на природата на Южна Африка и населяващите я народи е много голям. През 1880 във Виена излиза от печат двутомно издание „Sieben Jahre in Südafrika“ (Bd. 1 – 2, Wien, 1880; в превод „Седем години в Южна Африка“), което получава много висока оценка от съвременниците му.
През 1883 отново се отправя за Южна Африка като целта му е пресичането на континента от Кейптаун до Кайро, който план не се осъществява. Заедно със съпругата си и шест местни жители след много опасности и лишения през юни 1886 пръв от европейците успява да достигне до „бялото петно“ северно от Замбези, в басейна на река Кафуе (ляв приток на Замбези). На север от Кафуе малкият отряд е нападнат от местното племе баила, известно още под името „машукулумбе“ и след като изгубва почти цялото си оборудване и провизии е принуден да се върне обратно.
Следващи години (1887 – 1902)
[редактиране | редактиране на кода]През 1887 Холуб се завръща в Австрия с нова голяма колекция от над 13 хил. предмета, които обогатяват колекциите на множество музеи в Европа и америка. Историята на второто си пътешествие публикува под името: „Von der Kapstadt ins Land der Maschukulumbe“, Bd. 1 – 2, Wien, 1889 – 1890 (в превод „От Капщад в страната на машукулумбе“), книга която също става бестселър за онова време.
Умира на 21 февруари 1902 година във Виена на 54-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Few words on the native question. Independent, Kimberley 1877.
- Eine Culturskizze des Marutse-Mambunda-Reiches in Süd-Central-Afrika. Gerold, Wien 1879.
- Catalog der im Pavillon des Amateurs ausgestellten Objecte. Teil 1. Jasper, Wien 1880–.
- Sieben Jahre in Süd-Afrika. Erlebnisse, Erlebnisse, Forschungen und Jagden auf meinen Reisen von den Diamantenfeldern zum Zambesi (1872–1879). Zwei Bände. Hölder, Wien 1880/81.
- Die Franzosen in Tunis. Vom Standpunkte der Erforschung und Civilisirung Afrikas. Hölder, Wien 1881, LOC.
- Die Colonisation Afrikas. Vier Hefte. Hölder, Wien 1881–, ÖNB.
- mit August von Pelzeln: Beiträge zur Ornithologie Südafrikas – mit besonderer Berücksichtigung der von Dr. Holub auf seinen südafrikanischen Reisen gesammelten und im Pavillon des Amateurs zu Wien ausgestellten Arten. Hölder, Wien 1882, OBV.
- Die Engländer in Süd-Afrika. Hölder, Wien 1882.
- Über die Forschungen und Erlebnisse in Süd-Afrika (Vortrag). Verlag des Beamten-Vereines, Wien 1887.
- Von der Capstadt ins Land der Maschukulumbe. Reisen im südlichen Afrika in den Jahren 1883–1887. 2 Bände. Hölder, Wien 1890.
- Auf Karrenwegen und Negerpfaden durch Südafrika. Nach den Originalberichten erzählt und herausgegeben von Hans Stadler. Deutscher Verlag für Jugend und Volk, Wien 1924.
- Elf Jahre unter den Schwarzen Südafrikas (= Reisen und Abenteuer. Band 30). Brockhaus, Leipzig 1926.
- Ins Land der Maschukulumbe – die letzte Afrikareise des großen Forschers. Bearb. von Franz Titze-Ehr. Breitschopf, Wien 1947.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 388 – 389.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 205.
|