Емил Димитров (културен историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Димитров.
| Емил Димитров | |
| български историк на културата | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История на литературата |
| Работил в | Институт за литература при БАН |
Емил Иванов Димитров е български историк на културата.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Eмил Димитров завършва философия (1985) и започва докторантура (1989) в Софийския университет „Климент Охридски“. Лектор в СУ (1990 – 1992) и в НБУ (2004). Научен сътрудник в Института за литература при БАН (2004). Доктор по българска литература с дисертация на тема „Социологически аспекти на българската литература (Върху материали от 20-ге години на ХХ в.)“ (2009).[2]
През 1993 – 94 г. специализира източно богословие в Папския институт за Изтока (Pontificio Instituto Orientale) в Рим, Италия. Занимава се с издателска (ИК „Славика“) и книгоразпространителска дейност (хуманитарна книжарница „Достоевски“)[2] (1993 – 2003).
Автор на около 250 труда – студии, статии, преводи, библиографии, коментари, беседи, публицистика, пътеписи, архивно-документални публикации и изследвания и др. Автор е на стихосбирката „Eва“ (2000), на монографиите „Досието на Михаил Арнаудов“ (2007) и „Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература“ (2012).[3] Преводач, съставител и коментатор на редица книги, между които „Mesembria. Българо-руски сборник в чест на Сергей Аверинцев“ (1999),[4] „Дневник. Публицистика. Речи“ от Михаил Арнаудов (2010), „Съчинения“, т. 1 от Варненски и Преславски митрополит Симеон (2011).[2]
Интересите му са свързани с философията, българската и руска литература и култура на XIX–XX в., българо-руските културни общувания, италианската култура (поезията на Джакомо Леопарди); занимава се с архивистика и документални проучвания. Изследовател на творчеството на Фьодор Достоевски и участник в редица престижни международни научни форуми. Основател и председател на Българско общество „Ф. Достоевски“ (2011).[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Ева (2000)[5]
Монографии
[редактиране | редактиране на кода]- Човек на дълга и честта: Досието на Михаил Арнаудов. София: Вулкан 4, 2007, 168 с.[6]
- Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература. София: Изток-Запад, 2012, 412 с.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Профил и библиография на Емил Ив. Димитров на сайта на Института за литература при БАН(архивирано от оригинала).
- ↑ а б в г Емил Ив. Димитров на сайта „Литернет“.
- ↑ Пламен Антов, „Връщане към консерватизма“, рец. във в. „Литературен вестник“.
- ↑ Георги Каприев, „Сергей Аверинцев в пладнето и юга на Mesembria“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2038), 24 юли 1998.
- ↑ „Философи нарамват лири“, отзив във в. „Сега“, 25 април 2000.
- ↑ Зелма Алмалех, „Академик Арнаудов с досие преди и след 9-и септември“ Архив на оригинала от 2011-07-31 в Wayback Machine., рец. на сайта на Българския хелзинкски комитет.
- ↑ Увод на Памет, юбилей, канон. Увод в социологията на българската литература на сайта на издателство „Изток-Запад“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Статии на Емил Ив. Димитров на сайта „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2019-05-27 в Wayback Machine.
|
