Емил Верхарен
 |
| Емил Верхарен | |
| белгийски поет | |
 Портрет от Люсиан Воле, около 1900 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1916 г.
|
| Погребан | Белгия |
| Националност |  Белгия |
| Учил в | Льовенски католически университет |
| Литература | |
| Период | 1883 – 1916 |
| Жанрове | стихотворение, пиеса |
| Направление | символизъм |
| Дебютни творби | „Градове октоподи“ (1895) |
| Подпис |  |
| Емил Верхарен в Общомедия | |
Емил Верхарен (понякога изписван като Емил Верхарн, на френски: Émile Adolphus Gustavus Verhaeren) е белгийски поет. Той е сред основоположниците на символизма и е смятан за една от най-значимите фигури в белгийската литература.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Емил Верхарен е роден на 21 май 1855 година в Синт Амандс, провинция Антверпен, в семейство на френскоезични фламандци от средната класа. Макар като дете да говори и местния нидерландски диалект, той получава образованието си изцяло на френски и по-късно пише на този език. От 1866 година учи в йезуитския колеж „Света Варвара“ в Гент, а след това завършва право в Льовенския католически университет, където за пръв път започва да публикува свои текстове.[2]
След като се дипломира, през 1881 година Верхарен започва работа при известния брюкселски адвокат Едмон Пикар. В Брюксел той се включва активно в живота на артистичните среди и няколко години след като се установява там се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. Започва да публикува стихотворения и критични статии в белгийски и чуждестранни списания, сред които „Ар модерн“ и „Жон Белжик“. В художествената си критика подкрепя млади художници като Джеймс Енсор.
През 1883 година публикува първата си стихосбирка „Фламандки“ („Les Flamandes“), включваща реалистични и натуралистични стихове, посветени на родната му страна. Приета с ентусиазъм в авангардистките кръгове, тя предизвиква скандал в родното му място. Родителите му дори опитват, с помощта на селския свещеник, да изкупят целия тираж на книгата и да я унищожат. Скандалът всъщност е негласна цел на автора, стремящ се да получи известност, и той продължава активно да пише поезия. Следващите му стихосбирки включват символистични стихотворения с мрачен тон – „Les Moines“, „Les Soirs“, „Les Débâcles“ и „Les Flambeaux noirs“. През 1891 година се жени за Март Масен, художничка, известна с акварелите си, с която се запознава две години преди това. Двамата се установяват в Брюксел, а любовта му към нея е отразена в три стихосбирки с любовна лирика – „Les Heures claires“, „Les Heures d'après-midi“ и „Les Heures du soir“.
Следват поредица издания, превърнали го в един от най-плодовитите френскоезични поети на епохата. През 1898 година е поставена и първата му пиеса, „Les Aubes“.
В края на века Емил Верхарен се превръща в своеобразен говорител на авангардните артистични кръгове в Брюксел и става автор на множество критически статии в издания, като „Жон Белжик“ и „Ар Модерн“. С дейността си той допринася за популяризирането на много млади писатели и художници, сред които е и Джеймс Енсор.
В началото на 20 век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен пацифист и преживява тежко началото на Първата световна война. По време на войната се установява в Англия, където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ („Les Ailes rouges de la Guerre“).
Емил Верхарен умира на 27 ноември 1916 година в Руан, като пада под движещ се влак, на който се опитва да се качи.[3]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]- Les Flamandes, 1883
- Les moines, 1886
- Les soirs, 1888
- Les débâcles, 1888
- Les flambeaux noirs, 1891
- Les campagnes hallucinées, 1893
- Les villes tentaculaires, 1895
- Les heures claires, 1896
- Les visages de la vie, 1899
- Les forces tumultueuses, 1902
- La multiple splendeur, 1906
- Les rythmes souverains, 1910
- Les ailes rouges de la guerre, 1916
- Les flammes hautes, 1917 [написана през 1914]
- Критически текстове и есеистика
- James Ensor
- Rembrandt
- Monet
- Impressions (3 тома)
- Пиеси
- Le cloître (драма в четири действия)
- Philippe II
- Hélène de Sparte
- Les Aubes
Емил Верхарен на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Четири поеми : Песни на луди ; Бунт ; Рибарите на кон, превод Гео Милев, Ст. Загора : книгоизд. Касабов, 1915
- Поеми, превод Гео Милев, Ст. Загора ; София : Везни, 1923
- Ковач : Поема, превод Гео Милев, София : Пламък, 1924
- Разкази : Добра смърт ; На село ; Опдорския панаир ; Трите приятелки ; Една нощ, превод Светослав Минков и Владимир Полянов, София : Филип Чипев, 1925
- Стихии : Избрани стихотворения и поеми, съставителство и превод Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1965[4]
- Възхвала на вятъра : Стихотворения и поеми, съставителство Лъчезар Станчев, превод Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София : Народна култура, 1986[5]
- Стихотворения (на български и френски), съставителство и превод Кирил Кадийски, София : Нов Златорог, 2011
- Полунощни приказки, превод Красимир Кавалджиев, София : Библиоскоп, 2012
- Пламъци над календара, съставител Николай Тодоров, превод Лиляна Крушева-Стойнова, София : ИК Гутенберг, 2016
- Поезия в проза, съставителство и превод Тодорка Минева, София: СОНМ, 2021
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Емил Велрхарен в
Моята библиотека - ((en)) Произведения на Emile Verhaeren в
проекта Гутенберг - ((fr)) Стихотворения на Верхарен на сайта Les Grands Classiques Архив на оригинала от 2002-12-16 в Wayback Machine.
- ((fr)) Les campagnes hallucinées, 1893
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Литернет, посетена на 14.09.2021 г.
- ↑ Енциклопедия Британика, страницата посетена на 14.09.2021 г.
- ↑ Литературен вестник, бл. 28, 2020, посетена на 14.09.2021 г.
- ↑ COBISS // Архивиран от оригинала на 2021-09-14. Посетен на 2021-09-14.
- ↑ COBISS // Архивиран от оригинала на 2021-09-14. Посетен на 2021-09-14.
|
