Джеймс Енсор
Джеймс Енсор James Sidney Edouard baron Ensor | |
белгийски художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 ноември 1949 г.
|
Погребан | Остенде, Белгия |
Етнос | белгийци[1] |
Учил в | Брюкселска кралска академия за изящни изкуства[2] |
Кариера в изкуството | |
Жанр | натюрморт,[3] портрет[3] |
Направление | Експресионизъм, символизъм[3] |
Джеймс Енсор в Общомедия |
Джеймс Сидни Енсор е белгийски художник, чиито специфични гротескни картини го правят основен предшественик на експресионизма и сюрреализма през 20 век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Енсор е роден в Остенде през 1860 г. и прекарва в града целия си живот, с изключение на три години, прекарани в Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел (1877 – 1880).
Ранните му работи са с традиционен сюжет – пейзажи, натюрморти, портрети и интериори в тъмни богати цветове и приглушена, но вибрираща светлина. В средата на 1880-те години, повлиян от ярките цветове на импресионистите и гротескната образност на фламандските примитивисти, като Йеронимус Бош и Питер Брьогел Стария, Енсор се насочва към авангардни теми и похвати. Той извлича материал за картините си главно от ваканционните тълпи на Остенде, които го изпълват с погнуса и отвращение. Рисувайки персонажи като клоуни и скелети или заменяйки лицата с карнавални маски, той изобразява човечеството като глупаво, самодоволно, суетно и отвратително.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Ранно творчество (1879 – 1884)
-
Чипоноса жена (1879), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Натюрморт с китайщини (1880), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Следобед в Остенде (1881), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Стридоядката (1882), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Полски цветя (1883), Художествен музей на Минеаполис
-
Гребецът (1883), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Скандализирана маска (1883), Кралски художествен музей на Белгия в Брюксел
-
Покривите на Остенде (1884), Кралски художествен музей на Антверпен
- Зряло творчество (1885 – 1899)
-
Изгонването на Ада и Ева от Рая (1887), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Скръбта на Свети Антоний (1887), Музей за модерно изкуство в Ню Йорк
-
Изненада от маската (1889), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Топлещи се скелети (1889), Художиествен музей Кимбъл във форт Уърт
-
Атрибути на ателието на художника (1889), Стара пинакотека в Мюнхен
-
Интригата (1890), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Екзекуцията [на Антоан Фуалдес] (1890), Художествен музей на Кълъмбъс
-
Добрите съдии (1891), частна колекция
-
Скърбящият (1891), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Скелети, биещи се над тяло на обесен (1891), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Натюрморт с риби (1892), Кралски художествен музей на Белгия в Брюксел
-
Опасните готвачи (1896), частна колекция
-
Цветя и зеленчуци (1896), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Страшният съд (1898), частна колекция
-
Автопортрет с маски (1899), Художествен музей Менар, Комаки
- Късни творби (1900 – 1949)
-
Натюрморт с китайщини (c. 1906), Кралски художествен музей на Антверпен
-
Покойната ми майка (1915), Художествен музей на Остенде
-
Фантастичен натюрморт (ок. 1917), Австрийска галерия Белведере, Виена
-
Натюрморт със зеле (1921), Музей Крьолер-Мюлер, Отерло, Нидерландия
-
Момиче с маски или Евхаристия (1921), Градска галерия на Франкфурт
-
Откриването на Мойсей (1924), частна колекция
-
Подлите вивисектори (1925), частна колекция
-
Енсор на хармониума (1933), частна колекция
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|