Емилия Коюмджиева
Емилия Коюмджиева | |
българска палеонтоложка | |
Родена |
10 октомври 1929 г.
|
---|---|
Починала | |
Учила в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Палеонтология |
Работила в | Българска академия на науките; Софийски университет |
Известна с | изучаването на палеонтологията и стратиграфията на неогена в България |
Титла | старши научен сътрудник |
Семейство | |
Баща | Иван Симеонов Коюмджиев |
Майка | Тотка Ненова |
Емилия Коюмджиева в Общомедия |
Емилия Иванова Коюмджиева е българска палеонтоложка.[1][2][3][4][5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Емилия Коюмджиева е родена на 10 октомври 1929 година в София в семейството на издателя и преводача Иван Симеонов Коюмджиев (1900 – 1989) и преводачката Тотка Ненова. Завършва средното си образование в Първа девическа гимназия през 1948 година. В същата година записва специалност геология в Софийския университет, която завършва през 1953 година.[6] През 1959 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация на тема „Миоценът в басейна на река Огоста“.[7]
Работи последователно като технически специалист и проектант в „Енергопроект“, а от 1960 година като научен сътрудник към Научноизследователския геологически институт към Комитета по геология и минерални ресурси, а след сливането му с Геологическия институт на Българската акедемия на науките, минава към последния. От 1982 година е ръководител на секция „Палеонтология“ в Геологическия институт на БАН. През 1988 година Емилия Коюмджиева защитава дисертация за степента „доктор на науките“ на тема „Миоценски молюски от СЗ България (таксономия, палеоекология и екостратиграфия)“. В периода от 1972 до 1982 година работи три години като геолог в геоложката група на БАН в помощ на Кубинската академия на науките във връзка с изготвянето на геоложка карта на Куба.[2][8]
Научните ѝ интереси са насочени главно към изучаването на неогена в България и по света.[3][4] Тя е авторка на повече от 100 научни статии.[9] През 1960 година публикува монография от поредицата „Фосилите на България – том VII. Тортон (Виено-панонски тип)“, а през 1969 година „Фосилите на България – том VIII. Сармат, Молюски“.[10][11]
Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология музей в Софийския университет.[12] Участва и с част от своята колекция в експозицията „Палеонтология“ на Националния природонаучен музей.[13]
Умира на 8 юни 1989 година в София.
-
Експозиция на Неозойската ера в Националния природонаучен музей
-
Изложба на периода неоген в Музея по палентология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
-
Съвременна морска фауна от Атлантическия океан (Куба) – Колекция на Емилия Коюмджиева в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Балючева, Е. Палеонтология // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 340.
- ↑ а б Попов, Николай. Ст. н. с. д-р Емилия Коюмджиева (1929 – 1989) // Списание на Българското геологическо дружество 50 (3). 1989. с. 122 – 123.
- ↑ а б International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 60. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ а б International Paleontological Association. Directory of Paleontologists of the World. 5th. 1989. с. 133, 353.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 124 – 125.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1260.
- ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 56.
- ↑ Pérez Aragon, Ramón Omar. Geological Cartography // Geology of Cuba. Springer, 2021. с. 14, 15.
- ↑ Попов, Николай. In Memoriam // Списание на Българското геологическо дружество 53 (3). 1992. с. 119 – 122.
- ↑ Коюмджиева, Емилия; Срашимиров, Б. Тортон // Фосилите на България. Т. VII. Българска академия на науките, 1960.
- ↑ Коюмджиева, Емилия. Сармат // Фосилите на България. Т. VIII. Българска академия на науките, 1969.
- ↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
- ↑ Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Уикивидове има информация, свързана с: Емилия Коюмджиева |
- Кацунов, В.; Иванова Дж.; Величкова Цв. КОЮМДЖИЕВА, ЕМИЛИЯ ИВАНОВА (10.10.1929, София - 08.06.1989), палеонтолог // Жените в историята на академичната наука в България (Хабилитираните жени в БАН). София, ROPRINT, 2018. с. 166-167.
- Произведения от и за Емилия Коюмджиева в библиотеки (WorldCat Catalog).
- Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.
- Научна литература, свързана с Емилия Коюмджиева, в Google Наука
- От и за Eмилия Коюмджиева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
|