Емилиян Станев
| Емилиян Станев | |
| български писател | |
 Портретна снимка на Емилиян Станев | |
| Роден | Никола Стоянов Станев
28 февруари 1907 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Работил | чиновник, писател |
| Политика | |
| Депутат | |
| VI НС | |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, повест, роман |
| Дебютни творби | „Срещу Великден“ (разказ, 1931)[1] |
| Известни творби | „Крадецът на праскови“ (1948) „Иван Кондарев“ (1964) „Антихрист“ (1970) „Търновската царица“ (1974) |
| Награди | Димитровска награда (1964) „Йордан Йовков“ (1975) |
| Семейство | |
| Съпруга | Екатерина Панталеева Могиланска (1939 – 1949, развод) Надежда Станева[2] |
| Уебсайт | |
| Емилиян Станев в Общомедия | |
Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г.[1] Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От дете баща му го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца[3] като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.
През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки[4], (днес УНСС). През 1932 – 1944 г. работи като чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.[1]
Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[5]
Умира на 15 март 1979 г. и е погребан във Велико Търново; впоследствие при него е погребана и жена му Надежда Станева.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.
Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950 – 1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.
Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950) и „Чернишка“ (1950).
Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974) и „Тихик и Назарий“ (1977).
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил деятел на културата (1963)
- Народен деятел на културата (1963)
- Димитровска награда (1964)
- орден „Народна република България“ I степен
- орден „Георги Димитров“ (1967, 1977)
- 23 май 1967 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ с указ № 368[6]
- Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
- 22 февруари 1977 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“, „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература“.[7]
- 1977 г. – обявен за почетен гражданин на Димитровград.[8]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]
На Емилиян Станев е наречена улица в кварталите „Кръстова вада“ и „Хладилника“ в София (Карта). Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.
Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и в която бъдещият писател прекарва детството си, се намира на улица „Разпоповци“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Примамливи блясъци“ (1938)
- „Сами“ (1940)
- „Вълчи нощи“ (1943)
- „Делници и празници“ (1945)
- „Дива птица“ (1946)
- „В тиха вечер“ (1948)
- „Крадецът на праскови“ (1948)
- „Иван Кондарев“ (1964)
- „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968)
- „Антихрист“ (1970)
- „Търновската царица“ (1974)
- „Тихик и Назарий“ (публикуван за първи път в сп. „Пламък“, 1977, кн. 2)
- За деца и юноши
- „През гори и води“ (1943)
- „Лакомото мече“ (1944)
- „Повест за една гора“ (1948)
- „Когато скрежът се топи“ (1950)
- „Чернишка“ (1950)
Книги за писателя
[редактиране | редактиране на кода]- Стоян Каролев, „Неутолимият. Книга за Емилиян Станев“. София, 1982. Български писател.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- „Язовецът“ (тв, 1981) – екранизация на едноименната повест
- „Търновската царица“ (1981) – екранизация на едноименния роман
- „Иван Кондарев“ (1974) – екранизация на едноименния роман
- „Крадецът на праскови“ (1964) – екранизация на едноименната повест
- „В тиха вечер“ (1960) – екранизация на едноименната новела
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Едвин Сугарев, „Емилиян Станев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ Галина Минчева, „Емилиян Станев нахълтва с петел в дома на Надежда“, сп. „Жената днес“, кн. 1, 2002 (електронна публикация 1 ноември 2014).
- ↑ Биографична справка за Емилиян Станев в Литернет.
- ↑ ЮНЕСКО чества Емилиян Станев. – politika.bg, 5 януари 2007, архив на оригинала от 5 август 2018, https://web.archive.org/web/20180805134008/http://www.politika.bg/article?id=4426
- ↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 64.
- ↑ Указ № 277 от 22 февруари 1977 г. Обн. ДВ., бр. 18 от 4 март 1977 г.
- ↑ Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Емилиян Станев в
Моята библиотека - Емилиян Станев в
Internet Movie Database - Емилиян Станев в Литернет
- Емилиян Станев в Литературен свят
- Повести и разкази на Емилиян Станев в Литературен клуб Архив на оригинала от 2007-04-28 в Wayback Machine.
- 100 години от рождението на Емилиян Станев, БНР, архив от 1 юни 2009
- 100 години от рождението на Емилиян Станев, НетИнфо, 27 февруари 2007, архив от 9 август 2011
- Критика за Емилиян Станев
- Критика за Емилиян Станев в Литернет
- Николай Метев, „Да живееш между три войни (Личната човешка история и националната история в повестта „Крадецът на праскови“ от Емилиян Станев)“, електронна публикация в Литературен клуб, 6 март 2009
|
