Емануил Ангелов

Емануил Ангелов
	Емануил Ангелов
български генерал
Роден	Емануил Ангелов Ангелов 6 август 1872 г. Младеново, Лом, Османска империя
Учил в	Национален военен университет
Военна служба
Звание	генерал-майор

Емануил Ангелов Ангелов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913), помощник-началник на секция по личния състав от Полската канцелария от Щаба на действащата армия и командир 14^-и пехотен македонски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Емануил Ангелов е роден на 6 август 1872 г. в с. Голинци, Ломско. През 1893 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август произведен в чин подпоручик. От 2 август 1896 г. е поручик, а от 2 май 1902 г. – капитан. Като капитан служи в 22^-ри пехотен тракийски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално е помощник-началник на секция по личния състав от Полската канцелария от Щаба на действащата армия, след което поема командването на 14^-и пехотен македонски полк, като на 14 септември 1916 е произведен в чин подполковник. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Орден „За заслуга“, на военна лента^[1], Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, с военно отличие^[2] и с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас^[3]. През 1919 г. е произведен в чин полковник, през 1924 г. е назначен за началник на пограничен сектор и по-късно същата година е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.^[4]

Емануил Ангелов е женен и има 2 деца.

↑ зап. № 679/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 5)
↑ зап. № 905/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 347)
↑ зап. № 464/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 53 – 54)
↑ Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021. с. 37.

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 27.