Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори
| Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори | |
| граф на Мирафиори и на Фонтанафреда | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 декември 1894 г.
|
| Управление | |
| Предшественик | Роза Верчелана |
| Наследник | Гастоне Гуериери ди Мирафиори |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Виктор Емануил II Савойски |
| Майка | Роза Верчелана |
| Братя/сестри | Витория Гуериери ди Мирафиори Природени: Мария Клотилда Савойска Умберто I Савойски Амадей I Отон Евгений Мария Савойски Мария Пия Савойска Карл Алберт Савойски Виктор Емануил Савойски Виктор Емануил Леополд Савойски Емануела Мария Гуериери ди Ровербела Савоярда Савойска Донато Етна Виторио ди Ро Мария Пия ди Ро Витория Де Доменичис Доменико Скарпета Около 20 други с фамилия Гуериеро/Гуериеро |
| Съпруга | Бианка Енрикета дьо Лардерел |
| Деца | Виторио Емануеле Гастоне |
Емануеле Алберто Гуериери (на италиански: Emanuele Alberto Guerrieri; * 4 октомври 1851, Монкалиери; † 24 декември 1894, Сомарива Перно) е италиански благородник, граф на Мирафиори и на Фонтанафреда,[1] кралски син, пионер в производството на вино.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е извънбрачен син на крал Виктор Емануил II (* 1820, † 1878) и на метресата му и бъдеща морганатична съпруга Роза Верчелана (* 1833, † 1885). Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт и Мария Тереза Тосканска, дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III, а по майчина – професионалният военен Джовани Батиста Верчелана и Мария Тереза Грильо. Има една сестра:
- Витория (* 1848, † 1905), съпруга на маркизите и братя Джакомо Филипо и Луиджи Доменико Спинола, и на Паоло Де Симоне.
Има и шест природени братя и две природени сестри от първия брак на баща си, сред които кралят на Италия Умберто I, кралят на Испания Амадей I и кралицата на Португалия Мария Пия, както и около тридесет природени братя и сестри от негови извънбрачни връзки, сред които Донато Етна, генерал и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Участва на 15 години (той е най-младият офицер в италианската армия) в Третата война за италианска независимост (Австро-италианска война).
Баща му прави майка му Роза на 11 април 1858 г. графиня на Мирафиори и на Фонтанафреда[1] и ѝ купува замъка в Сомарива Перно. През март 1879 г. Роза законно признава Витория и Емануеле Алберто Гуериери за свои собствени деца, предавайки на сина си титлата „Граф на Мирафиори и на Фонтанафреда“, който през същата година става собственик на замъка Сомарива Перно.
През 1878 г. създава именията и избите Фонтанафреда в Сералунга д'Алба. Делото му е решаващо за трансформирането на имението Фонтанафреда, закупено навремето от баща му, в образцова ферма с изба, която прилага всички най-модерни и напреднали техники на времето за преобразуване на вино. Самият Емануеле като енолог натрупва голям опит в сектора, като пътува много из Европа и посещава множество лозарски региони, за да се актуализира на професионално ниво, и е абониран за много чуждестранни специализирани вестници в сектора, за да бъде винаги в челните редици в отглеждането на лозя и в управлението на избата.
Емануеле Алберто може да се счита за един от първите пионери на лозарството в района на Сералунга, продължавайки интуицията на Жулиет Колбер Фалети в Бароло и Камило Бенсо ди Кавур в Гринцане. Той е първият, който организира огромна мрежа от промоции и продажби на своите вина, и също така успява да проследи с особено внимание нуждите на многобройните си селскостопански служители, които работят в неговите компании в Сералунга и Бароло. Той е президент на Дружеството на селскостопанските работници във Фонтанафреда – едно от първите дружества за взаимопомощ в селските райони в провинцията, основано през 1893 г.
През 1890 г. виното Бароло Мирафиоре се изнася в цял свят и е признато на изложенията в Брюксел, Париж и Чикаго.
Емануеле също така заема обществени роли като председател на Асоциацията на бивши бойци и на Клуб „Велоче“ – асоциация на велосипедните ентусиасти.
Умира на 43-годишна възраст през 1894 г. Смъртта му има силен отзвук в италианските, испанските, белгийските, немските и френските вестници. Кралят на Италия Умберто I, негов полубрат, изпраща телеграма, където пише: „... Винаги съм изпитвал искрена обич към него...“, макар че отношенията между тях са били много студени.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]
∞ 10 ноември 1872 за Бианка Енрикета дьо Лардерел, дъщеря на граф Франсоа Жак дьо Лардерел, инженер и предприемач, от която има двама сина:
- Виторио Емануеле Гуериери (* 1873, † 27 януари 1896, Нерви), умира от падане от кон
- Гастоне Гуериери (* 8 декември 1878, Флоренция; † 7 август 1943, Сомарива Перно), граф на Мирафиори и на Фонтанафреда, политик и предприемач, основател на Винно дружество „Мирафиори“, сенатор на Кралство Италия (1934 – 1943), депутат на Кралство Италия, ∞ 6 юни 1900 в Алба за Маргерита Боасо (* 5 декември 1878, Торино; † 11 януари 1974, Санремо), от която има една дъщеря и един син.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- GUERRIERI di MIRAFIORI Alberto Emanuele. Посетено на 6 юли 2023 г.
- Casa E. di Mirafiore: Storia, Посетено на 6 юли 2023 г.
- Maurizio Minola, Residenze minori di Casa Savoia, Sant'Ambrogio di Torino, Susalibri, 2012
- Danilo Tacchino, Torino. Storia e misteri di una provincia magica, Edizioni Mediterranee, 2007
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мирафиори е територия на юг от град Торино, а Фонтанафреда – територия на село Сералунга д'Алба
