Направо към съдържанието

Елов певец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елов певец
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Phylloscopidae
род:Певци (Phylloscopus)
вид:Елов певец (P. collybita)
Научно наименование
(Vieillot, 1817)
Разпространение
Елов певец в Общомедия
[ редактиране ]

Еловият певец (Phylloscopus collybita) е вид птица от семейство Phylloscopidae. Среща се и в България.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Еловият певец достига дължина 10 – 12 cm. Мъжките тежат 7 – 8 грама, а женските – 6 – 7 грама.

Подвид
P. c. collybita
Сибирски Елов певец край Хондал, Индия

Еловият певец се среща в Европа и Азия, на изток от източен Сибир и на север до около 70oN, като има и изолирани популации в северозападна Африка, северна и западна Турция и северозападен Иран.[2] Мигрираща птица е, но е сред първите, които през пролетта се завръщат в областите, където се размножават, и е сред последните, които отлитат късно наесен.[3][4]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Еловият певец се храни с насекоми, предимно мухи, както и яйца и ларви на пеперуди. Изяжда насекоми, колкото една трета от теглото си дневно, а през есента се храни почти непрекъснато и така натрупва допълнителна мазнина, която използва като енергиен запас по време на дългия миграционен прелет.[2]

  1. Phylloscopus collybita (Vieillot, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б Clement, Peter. The Chiffchaff. London, Hamlyn, 1995. ISBN 0600579786.
  3. Mullarney, Killian; Svensson, Lars, Zetterstrom, Dan; Grant, Peter. (1999). Birds of Europe. London. HarperCollins. pp. 304 – 306 ISBN 0-00-219728-6
  4. Snow, David и др. The Birds of the Western Palearctic concise edition (2 volumes). Oxford, Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-854099-X. p1337–1339
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chiffchaff в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​