Елисей Янев
| Елисей Янев Тодоров | |
| български микробиолог | |
| Роден |
12 ноември 1906 г.
|
|---|---|
| Починал |
25 януари 1992 г, Пловдив,България |
| Научна дейност | |
| Област | Биология, медицина, ветеринарна медицина |
| Учил при | Ветеринарно медицински факултет, София |
| Работил в | Медицински университет в Пловдив Ветеринарно-бактериологически институт в Стара Загора, Ветеринарно-бактериологична станция-Пловдив |
Елисей Янев Тодоров (1906 - 1992) е български микробиолог, работил върху механизма на хуморалната имуногенеза, целуларния имунитет и върху антигенната структура на някои паразити на еритроцита.
Основател през 1934 година и първи директор на Областната ветеринарно-бактериологична станция в Пловдив. Инситутът, приемник на Станцията е приеменуван на негово име с решение на Общински съвет-Пловдив с решение N 299 от 11.10.1996 г.[1]
Основава Катедрата по микробиология и имунология при Медицинския университет в Пловдив през 1946 г. [2], професор е от 1948 и член-кореспондент на БАН от 1962. Директор е на Ветеринарно-бактериологическия институт в Стара Загора от 1942 до 1946.
Проф. Елисей Янев е свирил на цигулка и е изпълнявал музикални произведения в цигулково трио, заедно с още двама пловдивски професори проф. Иван Андреев и проф. Юри Тошев.[3]
Критикувал е писателя Димитър Димов (професор, ветеринарен лекар), с когото са работили заедно, за твърде хладното научно описание на характерите в неговите творби. [4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Антраксът в Пловдивско. 1937
- Биологична същност на имунитета. 1948
- Медицинска микробиология. София: Наука и изкуство, 1954, 380 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Арнаудов, Димо. 60 години Районен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Чл. кор. проф. д-р Елисей Янев" Пловдив (исторически обзор). Пловдив, Академично издателство на ВСИ Пловдив, 1996. с. pages 64, 65.
- ↑ Лаборатория по имунология, Асоциация по клинична имунология
- ↑ Проф. д-р Георги Петков, Биографичен и творчески очерк за проф. Андреев, съкратен откъс от очерка.
- ↑ Катя Кузмова-Зографова, „Мръсната раса“ на жената. Левантинките на Димитър Димов и българският спор за расизма през 30-те“, в-к „Литературен форум“, бр. 37 (478), 13 ноември 2001 – „Интересно в този смисъл е впечатлението на проф. Елисей Янев за: „Прагматичното отошение на Д. Димов към околните, „научното“ му, целенасочено, преднамерено внимание към характерите, нравите, страстите (сякаш не се отнася до хора, а до екземпляри от дадена фауна)“, което му се е струвало „неестествено, дори перверзно“. При това е владеело трайно писателя – от запознанството им през 1934 г., та до „пловдивския“ период, 1946 г., когато отново работят заедно. Впечатлява фактът, че дори ученият-бактериолог е бил неприятно удивен от „хладнокръвното научно наблюдение“, провеждано над човека от Д. Димов. /Цит. по К. Куюмджиев: „Д. Димов. Монография“, БП, С., 1987, с.37.“