Елиптична геометрия
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Елиптичната геометрия е вид неевклидова геометрия, която се различава от класическата евклидова геометрия по няколко ключови аспекта. Тя е разработена през 19-ти век като алтернатива на евклидовата геометрия и има важно значение в математиката и физиката.[1]
Основни характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- Паралелни линии: В елиптичната геометрия не съществуват паралелни линии. Всички прави линии в крайна сметка се пресичат.
- Сума на ъглите в триъгълника: За разлика от евклидовата геометрия, където сумата на ъглите в триъгълника е 180°, в елиптичната геометрия тази сума е по-голяма от 180°.
- Модел: Най-простият модел на елиптичната геометрия е сфера, където правите са големи окръжности (като екватора или меридианите на глобус), а срещуположните точки се идентифицират.
- Кривина: Елиптичната геометрия има положителна кривина, което я отличава от евклидовата (нулева кривина) и хиперболичната (отрицателна кривина) геометрии.
- Пети постулат на Евклид: В елиптичната геометрия този постулат е заменен с твърдението, че през точка, нележаща на дадена права, не може да се построи права, успоредна на дадената.
- Безкрайност: За разлика от евклидовата геометрия, в елиптичната геометрия правите линии не са безкрайни, а са затворени криви с крайна дължина.
Историческо развитие
[редактиране | редактиране на кода]Елиптичната геометрия е разработена като част от по-широкото изследване на неевклидовите геометрии през 19-ти век. Ключови фигури в развитието на неевклидовите геометрии включват Карл Фридрих Гаус, Николай Лобачевски и Янош Бояй Гаус е бил един от първите, които са разбрали възможността за съществуване на неевклидови геометрии, но не е публикувал своите открития. Лобачевски и Бояй независимо един от друг разработват хиперболичната геометрия, която е друг вид неевклидова геометрия
Приложения
[редактиране | редактиране на кода]Елиптичната геометрия има важно значение не само в математиката, но и във физиката, особено в общата теория на относителността, където се използва за описание на изкривеното пространство-време около масивни обекти.
Цитати
[редактиране | редактиране на кода]"В елиптичната геометрия линиите се приближават една към друга и накрая се пресичат – следователно в елиптичната геометрия не съществуват успоредни линии."
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Неевклидова геометрия. (n.d.). В Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Неевклидова_геометрия
- Карл Фридрих Гаус. (n.d.). В Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Фридрих_Гаус
- Jammer, M. (1969). Concepts of space. The History of Theories of Space in Physics. Cambridge: Harvard University Press.
- Koyré, A. (1957). From the Closed World to the Infinite Universe. Baltimore: The John Hopkins Press.
- Newton, I. (1999). The Principia: Mathematical Principles of Natural Philosophy. (I. Bernard Cohen & Anne Whitman, Trans.). Berkeley: University of California Press.
- ↑ 1