Елизабет фон Хоенлое-Вайкерсхайм
| Елизабет фон Хоенлое-Вайкерсхайм Elisabeth von Hohenlohe-Weikersheim | |
| господарка на Лихтенберг, графиня на Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург | |
| Родена |
1429 г.
|
|---|---|
| Починала | 24 декември 1488 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Албрехт I (Хоенлое-Вайкерсхайм) |
| Майка | Елизабет фон Ханау |
| Съпруг | Лудвиг V фон Лихтенберг (25 февруари 1441) Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург |
| Деца | Анна фон Лихтенберг |
| Елизабет фон Хоенлое-Вайкерсхайм в Общомедия | |
Елизабет фон Хоенлое-Вайкерсхайм (на немски: Elisabeth von Hohenlohe-Weikersheim; † 24 декември 1488) е графиня от Хоенлое-Вайкерсхайм и чрез женитби господарка на Лихтенберг и графиня на Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург в Баден-Вюртемберг.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на граф Албрехт I фон Хоенлое-Вайкерсхайм († 1429) и съпругата му Елизабет фон Ханау († 1475), дъщеря на Улрих V фон Ханау († 1416) и графиня Елизабет фон Цигенхайн († 1431).[1]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: на 25 февруари 1441 г. за Лудвиг V фон Лихтенберг (* 12 май 1417; † 25 февруари 1471), вторият син на Лудвиг IV фон Лихтенберг (1396 – 1434) и маркграфиня Анна фон Баден (1399 – 1421). Лудвиг V се разболява тежко. Двамата имат две дъщери:[2]
- Анна (* 25 октомври 1442, Лихтенау; † 24 януари 1474), наследничка на Господство Лихтенберг, омъжена на 3 септември 1458 г. в Ханау за граф Филип I Стари фон Ханау-Бабенхаузен (1417 – 1480).
- Елизабет (* 9 август 1444; † 21 януари 1495), наследничка, омъжена за граф Симон IV Векер фон Цвайбрюкен-Бич (1446 – 1499)
Втори брак: ок. 31 август 1476 г. за граф Хуго XIII (XI) фон Монфор-Ротенфелс-Арген-Васербург (* ок. 1450; † ок. 16 октомври 1491), петият син на граф Вилхелм IV фон Монфор-Тетнанг († 1439) и Кунигунда фон Верденберг († 1443). Тя е втората му съпруга. От първия брак той има шест деца. Бракът е бездетен.[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Barbara Susanne Schöner, Die rechtliche Stellung der Frauen des Hauses Hohenlohe, Diss. 1963.
- Karl Gruber: Die letzten Lichtenberger. In: Elsässische Blätter für deutsche Literatur 14, Heft 6. Straßburg 1907. S. 135 – 146.
- Martin Leonhard: Montfort, Швейцарски исторически лексикон
- Karl Heinz Burmeister: Montfort. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 18, Duncker & Humblot, Berlin 1997, ISBN 3-428-00199-0, S. 51 – 54.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 4.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hohenlohe 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Elisabeth von Hohenlohe, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Elisabeth v.Hohenlohe-Weikersheim, ww-person.com