Елеонора фон Щолберг-Вернигероде
Елеонора фон Щолберг-Вернигероде Eleonore Gräfin zu Stolberg-Wernigerode | |
графиня от Щолберг-Вернигероде и принцеса от Ройс-Кьостриц | |
Елеонора княгиня фон Ройс ок. 1900 | |
Родена |
20 февруари 1835 г.
Гедерн, Федерална република Германия |
---|---|
Починала | 18 септември 1903 г.
|
Погребана | Илзенбург, Федерална република Германия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Щолберг |
Баща | Херман фон Щолберг-Вернигероде |
Майка | Емма фон Ербах-Фюрстенау |
Братя/сестри | Ото фон Щолберг-Вернигероде |
Съпруг | Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (13 септември 1855 – 22 февруари 1886) |
Деца | Хайнрих XXV Ройс-Кьостриц Хайнрих XXXI Ройс-Кьостриц |
Елеонора фон Щолберг-Вернигероде в Общомедия |
Елеонора фон Щолберг-Вернигероде (на немски: Eleonore Gräfin zu Stolberg-Wernigerode; * 20 февруари 1835, Гедерн, Хесен; † 18 септември 1903, Илзенбург, Харц) е графиня от Щолберг-Вернигероде и чрез женитба принцеса от младата линия на Ройс-Кьостриц. Тя е немска поетеса на църковни песни.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на наследствен граф Херман фон Щолберг-Вернигероде (1802 – 1841) и графиня Ема Луиза София Виктория Хенриета Аделхайд Шарлота фон Ербах-Фюрстенау (1811 – 1889), дъщеря на граф Албрехт фон Ербах-Фюрстенау (1787 – 1851) и принцеса София Емилия Луиза фон Хоенлое-Нойенщайн-Ингелфинген (1788 – 1859).[1] Брат ѝ княз Ото фон Щолберг-Вернигероде (1837 – 1896) e вице-канцлер при Ото фон Бисмарк и се жени на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за принцеса Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (1837 – 1907).
След смъртта на съпруга ѝ през 1886 г. Елеонора фон Щолберг-Вернигероде се връща обратно в Илзенбург, където живее заедно със старата си майка, графиня Ема фон Ербах-Фюрстенау († 1889). Тя се ангажира като дякон и литературно в църковната община в Илзенбург.
Елеонора фон Щолберг-Вернигероде умира на 68 години на 18 септември 1903 г. в Илзенбург. Погребана е до входа на тамошната „църква Мария“. Гробният ѝ камък е запазен и днес.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Елеонора фон Щолберг-Вернигероде се омъжва на 13 септември 1855 г. в Илзенбург за 57-годишния вдовец граф/принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (* 1 ноември 1798, Брауншвайг; † 22 февруари 1886, Янкендорф). Тя е втората му съпруга. Те имат пет деца:[2]
- Хайнрих XXV Ройс-Кьостриц (* 27 август 1856, Янкендорф; † 25 август 1911, Грос-Крауше), принц, женен за графиня Елизабет фон Золмс-Лаубах (* 29 октомври 1862; † 8 април 1930); имат шест деца
- Мария Клементина Ройс-Кьостриц (* 18 май 1858; Янкендорф; † 24 януари 1929, Кьостриц), принцеса
- Ема Елизабет Ройс-Кьостриц (* 10 юли 1860, Янкендорф; † 2 декември 1931, Михелдорф, Каринтия), принцеса, омъжена на 27 май 1884 г. за братовчед си княз Хайнрих XXIV Ройс-Кьостриц (* 8 декември 1855; † 2 октомври 1910)
- Анна Хелена Ройс-Кьостриц (* 14 септември 1864, Янкендорф; † 29 март 1876, Янкендорф)
- Хайнрих XXXI Ройс-Кьостриц (* 10 декември 1868, Янкендорф; † 9 август 1929, Вроцлав/Бреслау), „принц фон Хоенлойбен“, немски посланик в Иран (1912 – 1916), отказва се от правата си и титлата „княз фон Хоенлойбен“ на 15 октомври 1918 г., женен (морг.) в Берлин на 29 октомври 1918 (развод 1929) за Илза Мария Гьоргес (* 7 юли 1892; † 17 август 1938), вдовица на Ерих Дич
Известни стихотворения и песни
[редактиране | редактиране на кода]- Das Jahr geht still zu Ende, 1867
- Ich bin durch die Welt gegangen
- Es geht so leicht durchs Erdenleben
- Es ist vollbracht! Das Leiden ist erfüllt
- Heimgehen, selig werden, o wunderbares Wort!
- Nun hab ich dich, hier hast du mich
- Sieh ich breite voll Verlangen
- Erinnerungen von El., 1883
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Friederike Gräfin von Reden geb. Freiin Riedesel zu Eisenbach. Ein Lebensbild nach Briefen und Tagebüchern, Berlin 1888
- Adolf von Thadden-Trieglaff. Ein Lebensbild, Berlin 1890
- Erinnerungen an das alte Wernigerode; Wernigerode 1900
- Philipp von Nathusius Jugendjahre, Berlin Verlag von Wilhelm Hertz 1896
- Philipp von Nathusius – Das Leben und Wirken des Volksblattschreibers, Verlag des Lindenhofes zu Neinstedt am Harz 1900
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Christian-Erdmann Schott: Eleonore Fürstin von Reuß (1835 – 1903). Kulturstiftung der deutschen Vertriebenen: Ostdeutsche Gedenktage 2003/2004. Persönlichkeiten und Historische Ereignisse; Bonn 2005, S. 145 – 148; ISBN 3-88557-215-X
- Rüdiger Frommholz: Eleonore, Fürstin Reuß zu Köstritz. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 438.
- Manfred Berger: Eleonore Prinzessin (Fürstin) Reuß zu Köstritz j. L.. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 27, Bautz, Nordhausen 2007, ISBN 978-3-88309-393-2, Sp. 360 – 368
- Jan Habermann, Die Grafen von Wernigerode. Herrschaftsprofil, Wirkungsbereich und Königsnähe hochadliger Potentaten am Nordharz im späten Mittelalter. Norderstedt 2008 – ISBN 978-3-8370-2820-1.
- Thomas Gehrlein: Das Haus Reuß. Älterer und Jüngerer Linie (= Deutsche Fürstenhäuser. 19). Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9.
- C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 338.
- L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. 325
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Stolberg3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Eleonore Gräfin zu Stolberg-Wernigerode, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Erinnerungen von Johannes Dittrich an Eleonore Fürstin Reuß im Jahr 1874
- Eleonore Gräfin zu Stolberg-Wernigerode, thepeerage.com
- Eleonore Gräfin zu Stolberg-Wernigerode, ww-person.com